Стихове и поезия от съвременни български автори
Страх
Сега пък, нà - хванаха ме в капан.
И чувствам тялото - как студ изтръпва;
за изход от главата рухва всеки план.
Към мен дочувам стъпки тихо приближават; ...
Вавилон
на преплетени във страшен
мрак съдби.
Сред купчина нечистотия
от фалшиви ценности ...
Несподелената любов - част II
Тя: О, мили мой, стана инцидент -
наля си отрова, вместо абсент...
Дали си спомняш разговора ни предишен...
за думите - прости ми... Коментарът е излишен. ...
Не те обичах за това...
Не те харесвах
за това, че си подхождахме,
а затова, че просто много те обичах...
В началото и двамата прохождахме ...
Търси се...
онзи принц с руси коси,
с приказни царски одежди
и разпилени мечти.
Който галантно прикляка ...
Докосната от дявола
усещах я - поглъщаше ме хищно,
убийствено пълзеше тъмнината
и сенки появиха се от нищото.
Дочувах странни плачещи акорди ...
Музата ми
Чорба на печката къркори,
музата в ухото ми бърбори:
- Хайде, идвай да творим.
Към слава звездна се стремим! ...
Платонична Любов - Skype версия
:)
А за неверниците... вижте каква обява открих преди време във родното уеб пространство:
"Търся жена за платоническа връзка, мила и нежна, с която да ...
Островът на съкровищата
и непознати приказни места.
Посрещах бури, урагани...
Премного вътре в мен валя.
А слънцето бе тъй далече, ...
Слънце, поклон
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно ...
Ден на гнева (Dies irae)
и на младите бунтовници днес
@
За кого бие камбаната, Господи?
- Не за мен. ...
Градът и нощта
Нощта се спусна.
Както совата мишка,
града погълна,
на гъст мрак го обрече. ...
Кай
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва, ...
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...
Последните искрици обич
търсещи надежда в лъчите му,
тръпнещи за още миг спасение,
давещи се в отчаяние...
Лице след залеза помръкнало, ...
В огнения кръг
по
водопадите
и не лазя
дори по замръзнали. ...
***
Горчи от толкова предчувствия за вярност.
Посоката е все към хоризонта,
но пътищата вече са различни.
И дланите - опънати въжета - ...
-
... но не така. А иначе.
Целия Ти.
С всичките ти странности.
С целия ти мрак. ...