Стихове и поезия от съвременни български автори
Самота
Да хлопнеш входа на сърцето си и всички прозорци да покриеш,
да топлиш с дъх студен ръцете си и в някой тъмен ъгъл да се скриеш.
Да ти е страшно нямо и горчиво от болката да бъдеш сам в сърцето си.
Да разговаряш тъжно, мълчаливо, единствено с очите си, попили сълзите на огледалото, изтрили на ...
Балът
обляна от хиляди ярки светлини,
дама на трона стоеше някак състарена,
очите тълпата гледат – зелени дълбини.
Дами и кавалери танц ням танцуват, ...
И помни тя, не ще забрави...
Но това за него беше сбогом...
Безмълвно се сбогуваше със кимване.
Но тя не подозираше това.
Очаквайки го да се върне, ...
Тя беше
След себе си палеше буен пожар
и носеше нежния полъх на птица.
Тя имаше чар, безкомпромисен чар
и острия нрав на дива тигрица. ...
Призрачна любов
Призрачна любов
Аз много бързо долетях до тебе.
Докоснах те, целунах ти ръка.
Ти беше като всеки призрак бледа, ...
Луната хвърли своите одежди
и гола заблестя в нощта сияйна.
Облечена в копринени надежди,
зората се усмихваше, потайна...
Прозинаха се сънените лилии, ...
Самота
Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата!
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг... ...
В теб да се огледам
в космическата зима
на истини, пресипнали от болка.
Флиртуваш с вятъра,
а снеговете те измиват, ...
Имам нужда
да пиша,
да вися в градинките ,
да пуша джойнт.
Имам нужда да мълча, ...
Любов
нежно моето сърце
като с пръчица вълшебна.
В миг промяна светове.
И усмихва се денят пред мене, ...
Моята гора
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора ...