Стихове и поезия от съвременни български автори
Детски години
когато бях аз още дете.
Всичко тъй хубаво беше
в средата на деведесетте.
Близки приятели бяхме ...
Петък, 13-и
Какво ще се случи сега?
Отварям очите си бавно, поглеждам,
уплашено размърдвам глава.
Колко часът е, дори аз не зная. ...
Васил Левски
най-великият герой,
който не забравяме дори за миг
и го почитаме в ден велик.
Участвал е той в легиите на Раковски ...
Тя
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма - ...
Забрава
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат, ...
***
в тоз късен час...
През сълзи, без глас, в несвяст
се опитвам да пробудя мъничко надежда аз.
И крещя, и се боря, и неспирно тичам пак, ...
И аз ще бъда птица
и дълга житейска борба,
във края на пътя изминат,
почувствам, че близо е Тя…
Когато от дългото скитане ...
Нов Световен Ред
и видя
навсякъде издигнати стени.
Изрисувани в светли
цветове, ...
Луда
от всичко - и от любов, и от мечти...
И утрото ми винаги е ведро,
и винаги със светлина блести...
Донесе ми животът обич силна ...
Лице
грях извършен,
неразкрита вина,
дълги нощи,
мисли обсебени, ...
На тавана съм скрила мечтите си
пепелясаха в стария скрин.
До живота писма недописани
се зазидаха в моя комин.
На тавана – с молците и мишките – ...
Не спирай
чанта през рамо,
бързаш през времето.
Не спирай се само!
Усмивката сложила ...
Споменът остава
ала споменът остана.
И пак ранява ме, ехти
любовта неизживяна.
И в мислите те няма, ...
Самотен ездач
а насреща тишина.
Пътя търсиш в тъмнината,
но попадаш на стена.
Ездач самотен е съдбата, ...
Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори – ...