Стихове и поезия от съвременни български автори
***
но не е есен в моята душа..
За мене пролетта дойде
и лудо бие малкото сърце.
Чувствам се отново жива ...
Ти, единствена...
Ти, единствена,
която влезе в мислите ми,
превзе тялото и желанията ми...
Ти единствена оставаш в спомените ми... ...
Разпознаване
Завидяха хората на Господ,
поискаха да станат богове.
Но да си Бог не било просто -
над глупави човешки умове. ...
Лека нощ...
Лека нощ, Повит със тишина...
А в моята звънят звънчета...
Цената на страха е самота...
Защо ли ми звънят проклетите...? ...
Сънища
да, лошо е, че тази нощ е толкова студена,
та ти си толкова красива,
дори да не съм те виждал, поне веднъж,
пак ще те сънувам, ела и тази вечер... ...
Думите
и за миг се завърта светът,
та, дори да са бледи и смешни,
пак болят и оставят следа.
Навлизат навътре, навътре, ...
Послушай разума
той няма да допусне сърцето да те заболи,
а всеки иска на сърцето да се довери -
голяма грешка – то винаги тъжи.
И щастието се явява за секунди, ...
Горе
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...
През сълзи усмихни се
Дори когато плачеш, през сълзи усмихни се.
Дори цялото нещастие да е върху твоите рамена,
вдигни високо глава и се усмихни.
Не крий усмивката си, ...
Водата
голото си влажно тяло
между изпосталелите
ридове
на планината. ...
Сбогуване
Сбогувах се със старите приятели,
ала забравих да им кажа лично...
Останаха ми някои познати
и няколко от другите – безлични! ...
Не те искам...
Не искам повече да те поглеждам – очите ти – море от сълзи.
Не искам повече да те желая – чувствата – пепел от мечти...
Мечта си моя и копнеж.
От всичко си за мен, по малко... ...
Гаврош
приближава, кой мислиш– Гаврош?!
Парвенюта поглеждат го гузно,
попрелели в излишен разкош.
В уморения ритъм на времето ...
Товар
Раздавам – няма да складирам.
Вземи – тежи, нали?
Носи – няма да хвърлям.
Пази – друго нямам. ...