Стихове и поезия от съвременни български автори
Само бъдещето ми остава
Дали новостите ще си дойдат сами?
Или само сезонът ще се сменя
и всичко по старому ще си продължи?
Човешка пот, кръв и сълзи, ...
Мъгла
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...
Наемник
По улицата с тежки стъпки,
умора и тъга прегърнал,
наемник... към забвението запътен.
Поминъкът го бе превърнал ...
Пътуване
и от преди.
Пътувам... към позната дестинация и мисля си за толкова неща... И волно ми е на душата, открила стойността във дребните наглед неща. Пъту ...
Любов по време на криза
Аз не се страхувам щом съм с теб
да вървя по изгарящи огньове,
да оставя някъде моя късмет
и да усетя глад и жажда какво е. ...
Да приспя листопада...
с тиха приказка в шеметен устрем.
Тази нощ нека светят звездите -
в светли мисли за утре.
Тази нощ ще рисувам луната - ...
Огледално
Тя е облачнобяла.
Прилича на сняг.
И умее да влюбва
снежинките в себе си. ...
На един днешен човек
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
На Вапцаров
Четaт се твойте стихове,
че ти родил си се забързан
в размирни, други светове.
Свят, в който пееха куршуми ...
Имах среща
Минавам след толкова време
на нашето място, отново съм тук,
където ти се кълнеше в мене,
а аз ти обещавах да не съм с друг. ...
Приказка за всеки
Във Коледната тиха,
свята нощ,
когато е облякла
сняг земята, ...