Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Неумолимо

Неумолимо
Неумолимо времето сега върви
и бавно следва своя ритъм.
Как искам да узная накъде лети,
ала не смея аз да го попитам. ...

DIANIMA

Поезия » Любовна

1.2K 2

Живот, живот...

10.09.2008
Има завист, има мечти,
има наивни детски игри,
има слабости, които не можеш да преодолееш и ти,
и има много коварни лъжи. ...

energi4nata

Поезия » Философска

854 4

Изгубено лице

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,
скитник по онзи град изгубен,
върви с душа замряла,
в сянката си погубен.
Върви, викът му чезне в тишината, ...

milan210

Поезия

647 1

***

Очите ми отвръщат се невярващи от
твоята изречена молитва,
за допира, не питам колко искаш
и за следите, оставящ във душата ми.
Прозрачна пустота ме гледа от перваза, ...

evastell

Поезия » Друга

1.1K 3

Празнина

Очите днес са тъй далечни.
Напира тежка влага. Тъмнина.
Изливат мъка - наедрели капки.
На лицето, без покана, спря тъга.
Засипа мрачен сняг сърцето. ...

Жулли

Поезия » Друга

830 23

Орисана да бъда себе си

Конфигурацията била е фатална,
когато закъсняло съм се раждала
и търсила съм в мястото си под звездите
да нарисувам съдбата си за обичане.
Избрала съм път с много разклонения ...

Rois

Поезия

793 1

Изплъзване

Когато се усмихваш безнадеждно
и сенките в очите ти полягат,
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...
Когато нощите във дни се сливат ...

denissa

Поезия » Любовна

2.5K 25

Отново ще живея...

Вятърът разплита червените ми коси,
а дъждът размива тежкия ми грим.
Не се крия от дъжда, само той ме обича.
Ледените капки в самота ме обличат.
Самотата е спасение за душата ми кристална. ...

sorris0

Поезия » Друга

622

Отново

Отново сенките се размиват
и ехото в ума ми се присмива,
отново онзи полъх на горчиво -
сякаш си отпил от свежо пиво.
Отново в дланите сърце трепери ...

infinityNoMore

Поезия » Любовна

947 2

Рани за спомен

отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна ...

gerrda

Поезия » Бели стихове

1.2K 14

Живото мълчи

Живото мълчи.
Лекьосан,
лек вятър,
Фройд – педал.
Изгрява ...

bratan

Поезия » Друга

661 4

Без слова

По майчински
погали ги нощта,
покри ги със завивка
теменужена,
дискретно скри ги ...

smile1

Поезия » Любовна

892 16

Любов

Плувам в океани от любов.
Морета от целувки обливат тялото ми.
Езера от нежност ме обгръщат.
А реки се стичат и ме милват.

DragoPi4a

Поезия » Любовна

753 2

Възелчета от свила

Вдигни глава към нощното небе -
ще видиш
как върху тъмносиньо кадифе
малки възелчета от свила блестят.
Усмивките си там извезах - ...

Laska

Поезия

718 12

Времето

Казаха ми, че когато времето минава,
когато годините в живота ни растат,
човек спира и забравя да вярва,
за огъня, с който от любов очите пламтят.
Казаха ми, че когато времето минава, ...

нимфа

Поезия » Любовна

1.1K 2

Ако искаш

АКО ИСКАШ
Ако искаш да видиш дъгата,
трябва първо дъжда да почувстваш -
как облива лицето, снагата
и как бавно надолу се спуска... ...

finaltouch

Поезия » Философска

979 8

Родопи

(teikei)
По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
... ...

rarebird

Поезия » Източни форми

1.4K 15

Постигане

ПОСТИГАНЕ
Нагърбвах се със лошо и добро,
изстрадвах себе си и тебе,
надмогвах, надмогвах...
Изкачвах, пропадах, ...

alistef

Поезия » Философска

654 4

Влакът от морето

Никой не слезе от нощния влак
от морето.
А и мъжът ми забрави вестниците
в купето.
Мидените черупки, от плажа събрани, ...

670301

Поезия » Друга

671 12

Песента на Живота

Търкyлва се месец,
нота по нота.
В една тиха песен,
събрала живота.
Свири цигyлка, ...

lori_bebeto

Поезия » Друга

1.7K 4

На Музата

О, виждам... Музата ми е сърдита.
Какво? Защо? И аз не знам.
Най-дръзката мечта сега ме пита
къде угасна моя плам.
Но как? Нима не е разбрала, ...

LYCKI

Поезия » Друга

731 7

Объркани сезони

Някой сякаш обърка сезоните,
през декември - рози цъфтят.
Тази зима в портокалово свети
и пеперуди пъстри летят.
Тази зима е някак различна, ...

liviq

Поезия » Любовна

1K 6

Онзи кръстопът

Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...

ruba

Поезия » Друга

714 7

Летя през времето

Пълзя по гънките на времето.
Издраскана от ръбчетата
на бодливите и сенчести стрелки.
Стрелки замрели и показващи,
че всичко спряло е... ...

Neon

Поезия

1.1K 23

Едно листо самотно се отрони

Едно листо самотно се отрони
от купола на златната липа,
премина през настръхналите клони
и бавно към земята полетя.
И в него аз съзрях - сред листопада ...

mariankrystev

Поезия » Философска

830 5

Странникът

СТРАННИКЪТ - 19.06.2009
Страннико, само кажи ми:
Идваш от изток, нали?
После душата вземи ми,
в пепел я ти превърни. ...

LJULJU

Поезия » Любовна

924 15

Можех и да не питам...

Помниш ли ме, Хосе Луис?
Можех и да не питам,
но други надничат в мен
и искат да знаят
за... ...

vesi-lina

Поезия » Бели стихове

2.4K 32

Локва

Беше възможно,
за мене поне,
а-ха - на ръба -
да се случи.
Светнаха лампи, ...

пилигрим

Поезия » Философска

632 4

До идната пролет

В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...

yossifova

Поезия » Пейзажна

2.2K 16

За теб!

"За теб !"
За мен си всичко, знай,
ще те обичам винаги - до край!
Мечтите ми свършват там, където си ти,
където зървам твоите сини очи! ...

Ice-Que3n

Поезия » Любовна

1.2K 2

Докосване в съня

По миглите ми спи желание,
докосване изгарящо в нощта,
в съня долавям пак ухание,
понасящо ме в танца на страстта.
По вените ми лепне нежност, ...

evchet0

Поезия » Любовна

973 4

Автобиографично - малко критично

Аз родих се, значи,
в следвоенно време.
Имах и удачи,
срещах и проблеми.
Рапортувах често ...

HariMarSui

Поезия » Друга

557 1

Продължението на самотата

Един сам, стар мъж.
Един много стар,
много сам мъж,
самотата си пие
от пропукана чаша, ...

alkaltchev

Поезия » Философска

1.8K 12

Първокласник

(На сина ми Светослав)
Колко съм щастлив,
че съм вече първокласник!
Във ръцете си държа
книжка нова и прекрасна. ...

Сиджи

Поезия » За деца

1.4K 1

Есенен лов

ЕСЕНЕН ЛОВ
Потъвам в шумоляща, разголена гора...
Ветрецът поизпраща поредната зора...
И сойка ме предава в предутринния стрес...
Животът продължава със ловни страсти днес... ...

Ванилин

Поезия » Философска

1.3K 9

Мускетар(ка)

Тя чувстваше вчерашните си рани,
опипала окъсаната дреха,
мечът му там болката остави,
и много кръв пролята без утеха.
Тя беше мускетар, тя беше алена, ...

Fontaine

Поезия

717 3

Твоето име

Вън е нощ. А топлина в стаята
запотила е със дъх прозореца.
Седнала до него, с пръст чертая
мойто име, после бавно твоето...
Взирам се във буквите красиви ...

checheguevara

Поезия

778 2

Приятели

Приятели виртуални мои -
и да не виждам вашите лица,
аз всички ви приемам като свои,
сред вас съм като у дома!

kina

Поезия

1.2K 12

Простетe ни, деца...

Простете ни,деца...
на Ани и Вики
Пречупена. Предадена. Вървях.
И аз не знаех накъде.
Не мислех, после го разбрах. ...

kotel

Поезия » Бели стихове

1.5K 8

Връх

връх далечен
водопад
вихрушка
завихри
водопади от мисли ...

Karaman

Поезия » Философска

682 26

Стихове и поезия от съвременни български автори

Неумолимо

Живот, живот...

Изгубено лице

***

Празнина

Орисана да бъда себе си

Изплъзване

Отново ще живея...

Отново

Рани за спомен

Живото мълчи

Без слова

Любов

Възелчета от свила

Времето

Ако искаш

Родопи

Постигане

Влакът от морето

Песента на Живота

На Музата

Объркани сезони

Онзи кръстопът

Летя през времето

Едно листо самотно се отрони

Странникът

Можех и да не питам...

Локва

До идната пролет

За теб!

Докосване в съня

Автобиографично - малко критично

Продължението на самотата

Първокласник

Есенен лов

Мускетар(ка)

Твоето име

Приятели

Простетe ни, деца...

Връх

Опашка