Стихове и поезия от съвременни български автори
Жена на честта
Леден поглед нанякъде подхвърлен,
пореден нечий номер,
от нейната ръка на боклука изхвърлен.
Усмивка в скоби на отегчение ...
Остатъчност...
болезнено прекършили крилете,
а приливно завихрили се урагани
но …пърхащи с криле на пеперуди.
Лудост ли?! Израстване? ...
Разкъсване
питаше Тори Еймъс пианото...
А отговорите се леят -
метеори от звуци и... страх.
Покълват животворни надежди ...
Разказвам нежни... устни... думи
тишината нарушиха зловещ замък.
Зловещ вятър, нежно докосване, нежни
целувки, бавно докосваш ме, аз не мога
да ти устоя, към тебе пристъпвам бавно ...
Специално за "големите" мъже
О, да!
Извинявай, ама често се увличам.
Не си прави илюзии, че нямам силни карти,
да бе, всички под 88 сте ми дърти. ...
В капана на живота
Посипан с аления цвят на рози,
примами ме животът в свойта бездна
и, скрита зад безплътно було от надежди,
душата ми в мъглата от сълзи зачезна... ...
Пее радостта...
на сънливата тъга
приспивна песен...
И като листа
ронят се съмнения. ...
Когато...
дори небето гръм да го тресе.
дори порой и вятър да извива...
тя лека е! Ефирно е перце.
Музиката в нея тъй реална, ...
Сън
из мечтите свои отново препускам
и стигам до най-желания блян,
и неусетно, юздите изпускам.
Ето те - мисля си аз - ...
Управници или ограбници
с надежда и ранени от предишните
наричани от всички ни ограбници...
Те даже не признаваха Всевишния.
След избора, народът тържествуваше. ...
За тебе, обич моя
построил огромен замък!
Колко мъка аз изпих,
докато открия нежния ти пламък!
За тебе, обич моя, аз бих донесъл ...
Напук...
напук на хорските закани-
да полетим, да се обичаме,
без правила, без мними обещания.
Кръвта ни - млада, дива, ...
До точност
със точност до последната минута..."
adiveil, Нина
Уютът на притиснатите длани
все повече прилича на капан. ...
Студенска глъчка
която ти неотдавна ми беше подарил,
тя измъкна се вече от душата ми
и изтри се от съзнанието ми.
Но липсва ми. ...
Видях как
навред листата позлатила -
не укорявай старостта
самотна, бледа, мълчалива.
Видях как бързата река ...
Приказка за феята, която убиха
Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре
умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв... ...