Стихове и поезия от съвременни български автори
Наивница
вървя си аз за пореден път с разбито сърце.
Влюбена съм в най-прекрасното момче,
което дори и за чувствата ми не иска да разбере.
Той се подигра по най-долния начин с мен ...
Кръстът
авраамов дом .
Има много счупени
прозорци.
А ключът е ...
Червено-черно...
Не е мой червеният лак по сатена
на черната ти риза... червено-черно...
Адски ме привлича... Но от
страст и грях нима не произлиза?! ...
Облачна песен
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците. ...
* * *
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.
Аз раздавах им любов и грижи, ...
Театър
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години, ...
***
сякаш нещо в мен се промени
само от един поглед невинен и мил.
Нямаше никой отстрани,
пред мене беше само ти, ...
Лека нощ
Нека вятърът изгони самотата!
Погледни луната, тя нежно ще погали твоето лице,
лъчът ù ще те милва вместо моите ръце,
а звездичките игриви весело ще бляскат над света, ...
Има ли човек...
живял цял век.
Живял в смях
човек без грях…
Живот разкошен ...
сенрю
спрях вечната игра
"Кой е по-кой"
Кога и защо
Защо виждам светлината в твойте очи?
Защо по теб аз все още тичам?
Защо никога не спрях да те обичам?
Защо, щом видя те със нея, ...
Монолози за думите. Моите.
От речника бягайки, скриват се
в погледа на чужда граматика,
смесени още с нашите звуци.
Защото твоите устни изрекоха ...
Да се завърнеш
от нестъпките във този дом...
Мигове - в стрелките спрели,
край ненужен стар подслон.
Огнище празно, пепеливо... ...
За нас
а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,
обичахме се, но почти като на шега,
живяхме си с поникнали крила
и вярвахме във велики чудеса. ...