Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Изгорелите възторзи умират

Последен сноп светлина се изсипа
по слепите стени на вечерта.
Осъдена, печална и превита
бе сянката, размита от дъжда.
А стъпките ù глухо избледняха ...
1.3K 19

Наивница

Под прекрасното синьо небе
вървя си аз за пореден път с разбито сърце.
Влюбена съм в най-прекрасното момче,
което дори и за чувствата ми не иска да разбере.
Той се подигра по най-долния начин с мен ...
814

Кръстът

Сърцето ми е
авраамов дом .
Има много счупени
прозорци.
А ключът е ...
658 6

Дзен

Самотно-тъжна е нощта,
безсмислица е всяка моя мисъл.
Във свойта малка дзен-градинка
мислено си търся смисъл.
Какво ли мисля си, нима ...
1.2K 3

Математически Синтаксис

Изчислих те.
В уравнение
от две известни
и безброй неизвестни
намерих равното. ...
1.8K 15

Надежда в бяло

На Криси
Лято е сега и денят настъпи.
Утрото изписа в твоя чест дъга.
Със златен прах душата ти наръси
и невидимо си тръгна след това. ...
666 6

След Преображене

Ти си драскотина в очите.
Ти си несъмнало вино.
В стих вградила мечтите си
си зачатие морскосиньо.
Циганка е душата ти, ...
923 16

Сезони

Неми треви шумолят,
вятър ги гали студен,
есента носи позлата.
Тъжни кристали валят,
вихри донасят смъртта, ...
1.7K 7

Червено-черно...

Червено-черно...
Не е мой червеният лак по сатена
на черната ти риза... червено-черно...
Адски ме привлича... Но от
страст и грях нима не произлиза?! ...
1.1K 2

Облачна песен

Облачна песен
Времето влачи всякакви спомени.
Тежко, по мъжки плачат капчуците.
Мътни, мокри, набързо разпенени
плашат, прииждат, раждат се звуците. ...
942 25

Последното

Последните метри
са най-трудни,
стара жено,
при последно разлюбване.
Като последно ...
747 4

Когато искаш да кажеш

Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверявай на думите преходни,
защото те са децата на вятъра.
Когато искаш да кажеш - Обичам те!
Не се доверавай на ръцете немирни, ...
753 2

Август

С котешки стъпки
август пристъпва.
В струйка - жълта и топла -
капчици лято се точат.
Менците пълнят със слънце. ...
813 6

* * *

Две човечета мънички
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.
Аз раздавах им любов и грижи, ...
944 3

Не исках

Не исках аз да се родиш. Не исках.
И с гума те изтривах като грешка.
Като вода размътена те плисках,
измивах те от дните си човешки.
Достатъчен ми беше твоят батко, ...
843 8

Малка капка отрова

оставям си разстояние от утре
прескачам всички световни водопади
локвата на улицата
пътя към небето
входът е заключен ...
775 6

Театър

Животът е театър със собствена сцена,
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години, ...
630 1 3

Прототип

Аз отдавна те срещам в своите сънища само -
гола тичаш по млечния път...
И аха да те стигна... и току да те хвана,
ти изчезваш и кух е светът.
И денят ми обсебваш, и се мята душата - ...
729 3

Не плача за теб

Осъмвахме по сеновалите.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача?
Мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях? ...
1.8K 15

С цвят на сълзи

Мост, който няма отсрещен бряг,
река препускаща, отнесена в своя бяг,
ръка подадена, а няма кой да я поеме пак,
моряк изгубен в пустиня, милее за вода, спасение, знак.
Заспиваш и си унесен чак, невинност на дете, ...
981 1

***

Когато те видях за пръв път,
сякаш нещо в мен се промени
само от един поглед невинен и мил.
Нямаше никой отстрани,
пред мене беше само ти, ...
1K

Лека нощ

Загаси светлината, отвори прозореца да влезе тишината!
Нека вятърът изгони самотата!
Погледни луната, тя нежно ще погали твоето лице,
лъчът ù ще те милва вместо моите ръце,
а звездичките игриви весело ще бляскат над света, ...
1.8K 1 1

Има ли човек...

Има ли човек,
живял цял век.
Живял в смях
човек без грях…
Живот разкошен ...
1.2K 1

Кога и защо

Защо виждам слънцето в твоя поглед?
Защо виждам светлината в твойте очи?
Защо по теб аз все още тичам?
Защо никога не спрях да те обичам?
Защо, щом видя те със нея, ...
722 1

*** (отвъд...)

***
пясъчни перли
събрали са
в себе си
приказки древни ...
774 8

Недей

Не се разбивай в мен, момче,
като вълна във стръмен морски бряг -
не съм жена на тихи ветрове,
а в буен пламък - топъл тюркоаз.
Недей се срива в мен, момче, ...
1.1K 6

Монолози за думите. Моите.

Защото твоите думи не се превеждат.
От речника бягайки, скриват се
в погледа на чужда граматика,
смесени още с нашите звуци.
Защото твоите устни изрекоха ...
968

Да се завърнеш

Скърцат мисли, остарели
от нестъпките във този дом...
Мигове - в стрелките спрели,
край ненужен стар подслон.
Огнище празно, пепеливо... ...
1.5K 20

Откровено

Понякога демон пирува с душата ми.
Къса от нея парче по парче.
Шепне ми сладостно, с думи омайва ме...
Дяволска паяжина в мене тъче.
Огън налива в кръвта ми изстинала. ...
1.4K 20

Един мъж и една жена

Един мъж
една жена
непознати улици ,
един живот
една съдба ...
2.5K 19

Когато ти си замина

От очите ми вееше хлад и презрение,
в косите ми се оплиташе вятъра,
а от роклята ми капеше дъжд,
когато ти си замина.
Една капчица дъжд се вледени от дъха ми ...
809 7

Раждане

На Анджело Ас. К.
С ОБИЧ!
Честит 18-ти рожден ден!
Аз търсих дълго, дълго, като в приказка -
"не знам какво", "не знам къде"... ...
972 1 11

Аз не плача

Ако някога ме погледнеш
с очи от тъмно кадифе,
недопята песен е мостът към тебе
и недовършена ще е.
Не хвърляйте две чаши вино! ...
1.2K 22

Къси мисли

Училището
Носи приятели и...
Чадър-знания.
***
Боли те зъб. ...
951 10

При баба...

При тебе, бабо, във твоята стая,
малка и чиста, варосана в бяло
като в храм ме гледа стара икона,
пред нея едва мъждука кандило.
Рядко пристъпвам, винаги нощем, ...
10.7K 68

Невидима

Синът ми ще носи името ти,
Александър...
Разсейвам се - в мъгла,
в роса и
облак, ...
1.4K 1 3

По жиците на спомена...

По жиците на спомена
накацали са
нетърпеливите мечти.
Ще отлетят те заедно
със лятото ...
872 18

Не е истина

Не е истина, че те потърсих
и не е истина, че те съзрях...
Не е истина, че с такава лудост
теб тъй силно пожелах...
Не е истина, че за тебе мисля ...
891

За нас

Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,
а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,
обичахме се, но почти като на шега,
живяхме си с поникнали крила
и вярвахме във велики чудеса. ...
1.1K 1