Стихове и поезия от съвременни български автори
Приятелки
Милена, Веселина
Бяхме приятелки...
Пет!
Като пръстите на ръка... ...
Мрежа от думи
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи. ...
Безсъница
Часът е два. Защо не спиш?
Зеленото на скайпа ти потрепва.
И ти ли като мен звезди броиш,
и като мен ли самотата те обсебва? ...
Подарък
Отвори сърцето си - ще видиш своя дом
сред света банален и цинично смръщен,
но няма да изпитваш самота.
Забързан между капките дъждовни, ...
Обич побеляла
се ожени за двайсетгодишна.
Злобните започна да ги тресе,
че нищо не струва, че тя си е нищо.
През чужди очи, придирчиви и строги, ...
Мозъчна война
откъсната в море от сложни мисли...
Вихрушка дива търси свобода,
нормална логика от чужди чувства..
Коне препускат, стенеща земя, ...
Тест
събрана във отронена сълза.
Помръкнала е тази нощ душата,
изгаснала поредната искра.
Обърната навътре в дълбината, ...
Изповед
Затворник в собствения си дворец,
дворец, пълен с тайни.
Скривалището на безжалостен творец,
творец на болка и мъки безкрайни. ...
Есенно
със тъга отричат лятото,
всичко пожълтяло вече е обречено –
ще остане само вятърът...
Само миг...
И не случаен.
Някъде във теб съм.
Притихнала, във сянката на
слънцето по пладне... ...
Поетична фотография
вятър полира
храмови куполи
звън на безлистни камбани
Ти си
Ти си вятърът, който гали косите ми!
Ти си огънят, който ме топли в студените дни!
Ти си водата, от която искам да пия, разбери!
Ти си Луната, която грее в нощта! ...
Има ме
че нощите без мен са много тъжни.
Че тялото от студ се гърчи
в очакване за топлина.
Че всичко в теб се къса ...
За вярата (почти възрожденско)
Няма мира в тази държава,
пак битка люта се задава...
На площада, у сред село,
агата се провикна смело: ...
Зима
Белота, нежност, хладна топлина,
сгряваща човешките сърца.
Дърветата самотни
зимно време стоят ...
Лична география
Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.
И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,
да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.
Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан, ...
Твоя
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...
Под тополата
сини -
необятна дива синева!
Аз виждам палеща дива искра -
слънце в тъмна душа! ...
За чудо и приказ!
Две реки бели
се движим нагоре,
като скачени съдове.
Злите езици ...