Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти
Върху листите слиза нощта.
Пише тайни и нежно се смее.
Месецът тихо рови в прахта,
чувство търси - да го завладее. ...
Двойни очи
погледа си вътрешен отварям.
Тъмна картина е зад него,
но звуците дълбоко
в душата се загнездват; ...
На стъпалата на Алма Матер
Сега ме няма там. Сега ме няма.
На стъпалата седнали са други.
Как ми се щеше за секунда само
да съм и млад, и до досада влюбен. ...
От къде минава пътят към Жената?
полъх тих люлее. Топъл слънчев лъч
по стената бяла лази изтънял,
а пък аз в леглото мисля си - калъч
пак ли хвърлих, Боже, та отново сам ...
На мама...
през всичките тези осемнадесет лета...
Благодаря ти, мамо, за любовта и красотата,
с които стопли моята детска душа...
Благодаря ти, мамо, за миговете на щастие, ...
Вярвам в теб...
отекна тихо в нощта.
Една сълзица прогонена
се търкулна в дланта.
Сто въпроса възникнаха, ...
На земята
на "Витошка" и "не знам си коя" и просих
с една бира в ръка
но ти я знаеш бирата - ти ми я даде
звънях на хилядите хора в живота ми и всички ми казаха "обичам те" ...
Безразличие 2
а дъждът в очите ми се изваля!
Вече нямаш място в моето сърце.
Мълчи! Късно е, ще си вървя!
За тебе да плача вече не мога... ...
Изгори ме
шепа жълти и черни листа!
Но ще тръгна отново бездомен,
за да търся в живота бразда,
по която задъхан да стигна ...
Еволюция
човекът все расте.
Маймунки вече не бесуват,
но има зверове.
Възходът на маймуната е ясен - ...
Фалософистка
къде остава мойта женска гордост,
така ранима и несмогваща
да отхвърли твойта мъжка разпнатост.
Понякога те исках кат Христа, ...
Дар
Последно, като за раздяла.
И душата, потънала във мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш ...
хайку
с признателност
Нежно кокиче
на зелена морава
щастие бяло...