Стихове и поезия от съвременни български автори
Дъх на оранжерийни цветя
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач... ...
Огнено дихание
В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки ...
Като есенен дъжд...
водопадно се сипе в косите.
Не е вярно, че както преди
днес ще мога отново да тичам.
Тихо гаснат в очите ми вечер звезди - ...
Последна битка
и се чудя как така...
Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.
Кръв е бликала от рани ...
Ноктюрно
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище ...
Паролата
Откривате смисъла в нечие поражение.
Мисъл напреднала, но не в съзидание.
Децата на Дявола в човешки създания.
Но как ще нахълтате на някой в главата?! ...
... повод за оставане...
Студена съм... от тиха дъждопадност.
Поисках дъжд и просто заваля.
И прежда съм червена. Ариадна
покри със мен дървета. И земя... ...
Само насън
целувам те, ала само насън
и изтлява душата, широко разгърната,
очакваща да я стопли човешката длан.
И усещам те близо до себе си ...
Седя си самотно на бара
и си мисля за онази китара,
която дори да е стара,
може да изсвири нашия блус,
сега, когато сме далеч един от друг ...
„Вип денс” Сашка
Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона, ...
Портрет на непозната
Аз съм само
дим от цигарата ми
в твоите очи.
Измислица. ...
* * *
когато ти е тъжно,
когато си самотен
ела в синята мъгла.
Когато си самотен, ...