Стихове и поезия от съвременни български автори
*Слънцето в мен*
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...
По-различно за човека
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
О, дълга нощ
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася. ...
Да се влюбиш в Дявола
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...
На мъжа ми
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше ...
* * *
какъв е този скапан свят,
каква е тази държава?
Мислят се за силни и се перчат,
притискат те до стената ...
Нужда от обич
и всеки по пътя върви,
днес си усмихнат, а утре отчаян,
различни са наш'те съдби...
На тази земя безпощадна ...
Картината на любовта
а в устните ти крие се червено.
Черното - в красивите коси.
В годините ти - свежото зелено.
Бялото е нежната ти кожа, ...
Върви си
Тук не ще се чуе смях отново.
Върви си!
Недей дори да казваш сбогом.
Искам гнева си аз да излея. ...
Ам чи тъй ди, чи ко ся…
Живея в общество без норми
и уча нови диалектни форми.
Че в София са софиянците,
колкото и марсианците. ...
Сбогуване с тишината
Когато срещнеш тишина в очите си -
не спирай да жадуваш синева,
когато залезът обхване дните ти -
изгрей със блясък на мечта... ...
До редник №413
мисля си с какво сгреших.
Всеки ден пиша ти писма,
но отговорът им го няма.
Може би ще трябва да се променя, ...
Гащичките на моята любима
са вдъхновение за всяка рима,
лети по листа перото на поета,
а любовта е само два куплета.
Дори когато са простряни ...
Двайсетгодишно - десетоноемврийско
Двайсет години, заровени в тиня и кал.
Двайсет години лъчи на надеждата няма.
Двайсет години, хомот ни е черният шал.
Бялата птица от разказа, няма я още. ...