Стихове и поезия от съвременни български автори
Отива си август
Заплели са гривите бели небесни коне.
Ездачът е лятото - ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.
Морето потръпва самотно с изстинала пазва, ...
С дъх на невъзможност улиците се пробуждат
и се къпят прашно в утрешната сивота.
Мигът от безнадеждност засега напуска.
Ще чака той отново падането на нощта.
Пътниците бързат, вдъхват аромата – ...
На Е.Л.М.
своите деца по Земята
с трагедия, вероятно забутана,
там нейде в горите изгубена.
Там, където някога радост ехтеше ...
Осезаемо
чувствата изтощени,
целите неоформени и замъглени.
Трябва да се изчистя от всички отрови
трупани с годините, ...
Малките камъни
Учите ме да пиша
леки и лъскави стихове –
без белег,
като поле равни. ...
Уличен музикант
с неохота попива лъчите на Юни.
Някъде близо до бургаската гара
се чува гласът на нежните струни.
Скъсаната риза старателно закърпил, ...
сенрю
като сгушени котета
на Малечка Палечка между гърдите
Копривщенски полъх
през калдъръма ще премине спомен
и ще разстеле красива снага
върху тихо накацалите къщя...
А тишината ще отекне в пукот, ...
Моята сестричка
тя е много мъничка
със сладки хубави очички,
но прави мънички белички.
Знае мноого да говори ...
Огънят
до мрачните вселенски глъбини,
огънят стихия е игрива
определяща човешките съдби.
От жаравата, която тлее, ...