Стихове и поезия от съвременни български автори
Виждам
Виждам как текат сълзите.
Виждам раните в душата.
Виждам самотата.
Болката е отразима, ...
Тъгуване
сълзите си от нея не скрих.
Тя е моята подкрепа,
в нея човек открих.
Вървях и плачех аз, ...
В обратен ред
тази нощ. Безгласно.
Притихнах в ниското
в което пазех светлото
на дните. ...
Мамо, аз си идвам у дома!
Колко, колко дълго съм жадувала
пак да те прегърна, през нощта
мислено безкрай съм те целувала.
Мамо, аз си идвам у дома! ...
За М. (хайку)
Бели чайки по плажа.
Белег в сърцето.
Земята днес не иска пак да плаче
Дъждът връхлита яростно и буйно
и облаци едва-едва се влачат,
обливайки земята тънкоструйно...
Ала земята този дъжд не иска, ...
Продължавам
не мога вече, но отново продължавам.
Всяка трудност посрещам с надежда,
че съдбата светло бъдеще ще ми отрежда.
Наивно се поддавах на миражи, ...
* * *
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко? ...
Човекът с трите пръста
всяка вечер
за по десет лева.
Виртуоз е,
но няма пи ар. ...
сенрю
вземат енергия за полета
милите ми крадци
Събудих се
бурно, неспокойно.
И в него ти - самотен остров.
Сънувах ли? Бях тъмното небе.
И буреносно. Насред небето ...
Цигулар
Трудно се движи, всичко боли.
Пустата старост вкопчи се в него
и нощем не дава му даже да спи.
Бедният цигулар от нашата улица, ...
От извора
До извора ела и приседни.
Усещаш ли по тялото ми тръпки,
в очите неизплакани сълзи?
Недей да бързаш-нека ти разкажа ...
След време...
помъдрели и силни дори -
на живота мъката с радост преплели,
радостта в мъка оставили да гори.
Ето ни днес - уж помъдрели, ...