Стихове и поезия от съвременни български автори
Без смисъл
но не мога да остана...
Чувствата си залагам
и пак съм изиграна.
В очите не останаха сълзи, ...
Отражение
___________________________
Дъжд. Слънце. И дъга.
Седем цвята.
На асфалта - ...
Сънувах те
и с устни ме превръщаш в стих!
Сънувах как със мен палуваш –
с любов те окрилих!
Не беше сън – то бе наяве, ...
Посоки
нерешителни чувства
утаяват синхронно
години желания
в чаша съдбовна ...
* * *
На Ю.
(когато те обичах до полуда...)
В ръцете ти топя се като сняг
и с жадни устни пия дъждовете. ...
Ти беше
Ти беше този, който ме завладя
и този, който ме накара да те покоря,
ти беше първата ми радост
и моята завладяваща слабост. ...
Откровение
аз съм леснораним, но какво от това.
Няма смисъл, нали, от ненужна комичност,
няма смисъл дори от любов през нощта.
Всички чувства умират просто тъй - за минута ...
Малки стихчета - 2
Между клоните
две звезди си говорят.
Денят ги слуша.
*** ...
Щастие си ти за мен
но не знаех как да я раздам!
Имах цялата нежност на жената,
на кого да я предам!
Любов преливаше във моето сърце, ...
Живот - жесток, несправедлив
пред святата икона падам аз на колене,
а устните, мокри от сълзи тихичко изричат:
"Господи, върни ми го за ден поне!"
След миг на мъртва тишина, ...
Звезди недей да сваляш
тя, земята, се върти.
И звезди недей да сваляш,
да се протягаш, моля, спри!
Странно как съдбата се променя, ...
Калинки
Пет калинки се събрали
пак на селския мегдан
и хорце си заиграли -
над пазара там отбран... ...
Осъзнавам
за теб, за любовта.
Осъзнавам, че за теб ридая,
а ти си нямаш понятие от това.
Осъзнавам, че аз съм играчка за забавление, ...
Соня
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак, ...
Мой ужасни приятелю (Реквием за Джеймс и Маноела)
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми. ...
Безсъници
Синьо небе.
Сини мисли.
Сини светове.
Синя коприна. ...
… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...
На М.
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех. ...