Стихове и поезия от съвременни български автори
Изкачване
"Кой си ти? - попита го Дяволът."
Хр. Смирненски
По стълбичката на успеха,
„облечен” във властта държавна, ...
Монолог на вожда на плъховете
(Триста дяволи - допийте ни рома).
Удари часът да облажим морските котки.
Ще подуши следите ни капитанът -
пръв ще напусне кораба. ...
Тъжна красота (егати тъпото заглавие б.м.)
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Най-красива е тъгата,
а най-тъжен е ...
Спомен за майка ми
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде. ...
Къде отиват разбитите сърца
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...
Помниш ли2
как притеснено позирах?
Помниш ли как ме целува
и как тихомълком си отивах?
Помниш ли онзи миг, ...
Защо?
Защо, когато човек поне веднъж е щастлив,
трябва да има болка, да се не чувства жив.
Жив, че живее тъй кратък живот -
тъй мръсен, несправедлив до своя гроб. ...
Лекарство
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...
Надживей себе си
няма го душевното величие.
Болка, преминаваща в измама.
Не, няма примирение, няма.
Ще се опитат да те смажат ...
Свят от фантазии
пред захарно стъкло от обещания
и импулсивно лепнала език,
разтапям се по шоколадово желание...
Отекват сметанови нотки ...
Твойте стъпки заглъхват...
Ти си тръгна! На прага все още
твойте стъпки пак тихо дочувам.
Ти си тръгна! Бдя в моите нощи,
а във дните кошмари сънувам! ...
Въпрос без отговор
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачà за по-късно оставям.
Омръзнаха ми тези постоянни скандали ...