Стихове и поезия от съвременни български автори
Пожелание
За да разбереш колко си окаян,
трябва да минеш през мизерията.
За да разбереш колко си горд,
трябва да минеш през просперитета. ...
Старата къща /рубаи/
Стара къща... От ореха - пън...
Опасна е дори за събаряне.
Застинала между измислица и сън.
Тук спят забравени предания. ...
Трепетлика
ще обрули всеки клон натежал,
ще разбие мечтите ми златни
и ще спре песента ми без жал.
Ще посее пустота и съмнения, ...
Моя
Открих те аз на небосвода -
звезда наречена от мен.
Моя записах те пред бога
и се почувствах озарен. ...
Дъждовно
целувка тиха, нежен стон,
светкавица и после огън -
в сърцата ни намерили подслон.
Така пламтят до днес душите, ...
Изневяра
и дрехите със поглед той свали.
Прошепна "Да се любим, мила, нека,
ти също искаш да си с мен, нали?"
Не исках да съм с него, теб обичах, ...
Детинските ми, девствени приумици
(отдавна нямат своя детска стая)
Нарязани са с чужди предразсъдъци.
Да, бих си ги зашила, но не знаят...
Сега мълчат и дишат безболезнено. ...
Като змията
в пустинята препичах си душата
и в унеса ми - от любовна дрямка,
миражи виеха се в маранята.
Потрепвах от лъжовната надежда. ...
Опиум
Усещам екстаза,
усещам как този свят ме унася...
Контролирам бързината,
контролирам дълбочината, ...
На вятъра любима...
с мокри пръсти по моя прозорец
и помоли ме плахо капчукът,
с глас дъждовен, да му отворя.
Тъмнината лениво провлачи ...
Тя, гордостта
е лош съветник
и пречка да се примирим
със неизбежното и нежелано -
внезапно спираме на пътя, ...
Нищо
Някакви никакви хора,
тръгнали от нищото към нищо,
търсещи нищо във нищото,
с празни погледи във празно време, ...
Сърце мое
сърце тревожно,
сърце ранимо
и така сложно.
Когато някой те рани, ...
5 в 1 от буква "Г"
Там, където бюрократа
обяснява на лицата,
със изискан маниер,
де й зеления хайвер. ...
Между двата замаха на брадвата остра
Не успявам да зърна ни изгрев, ни залез.
Профучават дървета и листи се ронят,
а насрещният вятър ехидно развява
като знаме измислени противоречия. ...
Моя България
Твой е вятърът, дето ме гали.
Твои са белите Пирински скали.
Твои са, моя България.
Твои са дните и нощите ясни, ...
Очите на Птицата...
Ще кажат някои
каква полза
от крилете
на Птицата, ...