Стихове и поезия от съвременни български автори
Мъжът, който реже бодлите на розите
докосва с език остриетата.
Разказва легенди на ножа си.
Украсява с кръвта си паветата.
След него цъфтят куп измислици ...
Череши
във твоята къща
да дойда,
обувките прашни
на прага ти ...
Дама
докато те чакам да се появиш,
на бюрдора,
на паважа ми, където винаги играя дама със децата от квартала,
и на криеница, само в събота, обаче, ...
Живи въглени
Пепел с ръцете се не рови!
Въглените живи са в нея!
С ревност душата си недей трови,
учудено не питай защо беснея! ...
Някак си
И своето пътуване нататък
по вятъра изпратих.
Разсипах огнена жарава
под краката си... ...
* * *
Така ми се иска
да си открадна още моменти от там!
Така ми се иска,
но дали ще замина, не знам! ...
Лирическо откровение
и става все по-силна всеки ден.
Нуждая се от теб сега,
да ти покажа красотата на света.
Без думи, без обещания, ...
Хоролов
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.
Дяволът размахал е веслата. ...
Свирепо - смутено
смущаващо блести морето,
смутени рачетата плуват -
отчупват със солени щипки от небето.
Свирепи шумят две вълни, ...
Ритъмът на обективните измислици
на безброй мечти, застинали във поза на очакване.
Какво ли е да гониш вятъра във две посоки?
Прати ми знак по пухчетата на тополите.
Страх те е, нали? - да ме събудиш - когато съм заспал в... ...
Част от Рая - Широколъшко момиче
Красотата е не само в природата, а най-вече в душите на хората, затова ще се опитам да ви опиша Широколъшката мома, с фолклорно звучение.
Широколъшко момиче
на Светла Куртева
Широколъшко момиче, ...
Загуба
Ще се загубя в купчината пръст.
Невидимото някога и мен ще вземе -
така било е с всички преди нас.
Днес стискам в шепи отреденото ми време. ...
Кремъчно
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични, ...
Животът ни препуска...
и сякаш сме изпуснали юздите.
Изгубил се е нейде знакът "Стоп",
изчезнали са в пясъка следите...
И само сънищата ни в каданс ...
На единствения и незабравим
който истински вярваше в мен
А бях дете щастливо, нежно,
мислех си, че детството ще бъде вечно,
но животът ми май стана на парченца, ...
Знам
Да, аз знам, че ти не ме обичаш
и така на страшна мъка ме обричаш.
Знам, ти слънце си, но не за мен изгряло.
Лъчите си за друга, на земята, разпростряло. ...