Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролетни цветя
пазя поглед чевръст
(на такива жени
им ухая на пръст).
Но прощават ми те ...
Великденска софра
ще нагъват баш юнаци
с вратове дебели пак...
За народа - треволяк.
Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди ...
Смелост
по пътеки непознати.
За миг
рискуваш свойта самота.
Докосваш ...
Великден е
отместена бе тежката скала от гроба
и Светлината озари навред
земя, небе, сърца на хора!
Великден е! Просторът пак блести, ...
Духовност... - размисъл
с мисли зли нанасяме вреди
и за бедите си човешки
носим и вина така - сам-сами...
А Бог е щедър, дарове реди, ...
Изповед
Ето - идва време златно -
слънцето показва нос.
Трябва бързо да отгатна
всеки зов или въпрос. ...
Загадъчният уют на Пътя...
"Пътят е по-добър от странноприемницата."
Сервантес
"По-добре да пътуваш с надежда, отколкото
да пристигнеш." ...
Залезът и нощта
Звездите шепнат, луната заспа,
рибите в морето играят игра.
Слънцето грее с прекрасна лекота,
аз съм тук, а тя е сама. ...
Здравей, Любов!
Тук, от лявата страна се настани.
Ако знаеш, как се моля всеки ден
ти до мене вечно да седиш.
Кажи, любов, защо си толкова уморена? ...
Свърши вече
Свикнах да те виждам все до мен
и този свят изглеждаше нищожен,
но и красив, осмислен, споделен...
Свърши вече... но не го съзнавам. ...
Бягство
на армстронгов тромпет.
Ще стоя тук на скришно
до седмия сън,
който ...
Нека ме боли
- Ей тук, дълбоко в мен, тупти
сърцето, пулсира, движи се кръвта,
но вехна аз, просто съществувам,
като догарящ въглен в нощта! ...