Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
и на живота ми до някъде ми заприлича.
Ненужна шепа прах, кому е нужна тази мръсотия.
И прозрението жестоко опитвах аз от себе си да скрия.
Надежда има, се успокоявах, лъжа голяма, но нея се ...
BG Гергьовден (фолк-сенрю)
свършиха кожите за калпаци
чалгата пирува
Катаджии
Видяли явно зора,
от глад умрели хора
по пътищата дебнат
за някое левче дребно.
Лунно...
И разсипа върху ни сребърен прашец.
И тръгвайки,
във себе си поели
най-трепетните мигове ...
Фибро-агония...
Скитам
по Z–образните
лабиринти
на спомените ...
Ледени слънца
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.
Мислите се вият като дим. ...
На работника ръцете...
плът сатенена копнеят да погалят,
с плът сатенена поне веднъж да съгрешат,
да заровят пръсти зажаднели
във безгрижните коси на младостта; ...
И тая нощ...
прегръщам тъмнината...
И тая нощ аз пак не спя,
говоря си със тишината...
И тая нощ аз пак те търся, ...
* * *
безспирно тичаха по двора -
от ранни утрини до късни нощи
и никога не сещаха умора.
И все юмручето ù в неговата шепа, ...