Стихове и поезия от съвременни български автори
Самотата е сива жена
Днес, Самотата до мене се спря
под дъжда!... Както чаках трамвая...
Мимоходом погледнах я... Сива жена!
Тя, дали ме хареса?... Не зная. ...
Ако можехме...
да плачем,
когато... ни
напуска любовта,
ако можехме ...
Кредец на звездни лъчи
бездиханните звезди.
Приятели на Луната,
на Слънцето по-малки сестри.
Но сред тъмната материя ...
На моето пораснало момче
той е най-безпомощен,
но е така устремен;
най-уязвим е,
но така решително ...
Сиротна песен, обвита в дим
Догаряща цигара... това съм аз,
а душата ми е гъст привит каприз,
от пушек нижещ се измежду пръстите
на някой горски дух. ...
Раздяла
дойде решаващият миг,
когато като есенни птици
разделяме се тъжно с вик.
Всичко има в раздялата- ...
Какво ще бъде утре
Следствие от днескашното вчера,
или от вчерашното днес?
Размисли на запалена свещ...
Какво ще бъде утре? ...
Страх
Страх ме е, когато си лягам заключена,
че някъде някой спи отвън незавит.
И зима е, и пее с песен научена
севернякът така мразовит. ...
Чистилище (Божествени картини - II част)
и гали с кехлибарен полъх пясъкът в нозете...
Когато есента настъпва и студени плисват дъждовете
и очите мокрят се със студена скреж от сиви клони...
И когато капят всичките листа и идва северът, ...
Нюанси
ще се събудя
да попитам вятъра
дъждовен
защо лети към теб ...