Стихове и поезия от съвременни български автори
За последно
а ти към мен очите си насочваш,
разглеждаш ме и не обливаш с поглед мил
и искаш да прикриеш, че ме омагьосваш...
Косата ми развяна е от полъх на парфюм ...
Здрач
знам, че мога да се доверя на твойта странна доброта.
Знам, че в съня ми пак ще съм със теб,
а наяве ще ме милва пронизващата ти ръка от лед.
Въпреки жаждата ти да отпиеш мойта кръв, ...
Изповед
да се лъжем и двамата напук?
Каза, че не лъжеш и не ме предаваш,
но защо правиш обратното на това, което казваш?
Но не бива да забравяме чувствата, нали? ...
Неведоми са Божиите пътища...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата ...
Вечно млада
оставяш ултраскъп зад себе си парфюм,
дори душата ти е лачена,
милиони смята твоят ум.
Миришеш на пластични операции, ...
... Във бяг
трябват ми нови...
Оголяха мечтите –
от поглед назад.
Все през рамо съзирам ...
За да живея
глухо отекват твоите стъпки.
Наблюдавам те. Вървиш сама.
Бликаща рана в гърдите ти зрее -
спомен кървящ от минал живот. ...
Ярост
Страхът по вените така пълзи!
Познаваш ли чертите на лицето ми?
Объркваш себе си със мен, нали???
Желаеш ли да те прегърна яростно? ...
Оставаш без сили
като ме гледаш
как късам листата на розата,
която ми подари.
Беше красива навремето, ...
Среща
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж, ...