Стихове и поезия от съвременни български автори
Внезапна Смърт
Казват, милостива Смърт била -
внезапната!... Когато няма Време
да изповядам в себе си Греха!...
Но не изпитал ужас пред Смъртта, ...
Все по-близо съм...
той сякаш повече избързва.
По-близо съм до онзи бряг,
от който няма да се върна...
Брега, от светлина огрян, ...
Ела
стоварила на плещите луната,
сънят упойва сладко,
а двама с тебе сме така самотни.
Ела, да съградим надежда - ...
Борец
загледани дълбоко в мен,
разлистващи душата ми до дъно.
Безмълвно гледаш ме със твойте две очи
и в мигом всичко преценяваш, ...
Сън
Сънувах те!
Беше тъй красив!
Прегърна ме и ме целуна нежно.
Забравил бе за спомена горчив, ...
Суета
ласкави думи, на суетата покорни.
Очите гледат, но сякаш затворени,
без блясък са, тъй празни и морни.
Гласове се губят из тълпата, ...
Реквием
за две неслети
души.
За мен
за теб - дори. ...
Неразбрана душа
тя вижда, чувства истински неща.
За другите ще бъде неразбрана -
за истинската вяра в любовта.
Сбогом
Имах си сродна душа.
Имах мечти без гранични .
Имах надежда една.
Но ти, отне ми мечтите. ...
Душевна смърт
Истерично отказвам да приема...
Предал си нашата любов, страст, приятелство!
Отричам! Начало на нова дилема...
Боли ужасно! В мен пробуждаш гняв - ...
Ти
Ти усмивка слънчева притежаваш
и с нея всеки мой ден озаряваш.
С поглед нежен от щастие напоен,
огряваш и осмисляш всеки мой ден. ...