Стихове и поезия от съвременни български автори
Вечното изкуство
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...
Надгробно възвисяване
охлюв разхожда си къщата.
Не съм с един етаж над съседите извисен,
но завистта им и под земята е същата.
Нямам време да живея...
бързам, нямам за тебе време,
обещавам, Да, ще се видим,
ще ти се обадя, когато сетя се за тебе!
Здравей! Как ли съм, ме питаш? ...
Мечта
Очи затварям - теб те няма.
А искам да изгрееш в тъмното.
С поглед да ме стоплиш,
с усмивка да ме галиш ...
И още съм жива...
тъга от неизбежност...
по спомени градена, спомени от нестихваща
нежност...
Какво е да зная, ...
Химера
Като болест си опасен,
но те боледувам скришом.
Като чума си, но на щастието,
като Демон си, но на обичането. ...
***
дали е удобно до Вас да приседна
и тихичко да попитам, за някои неща,
докога ще я караме двете така?
Докога, мила моя СЪДБА, бавно ...
О т р а ж е н и е
се спуска нощно наметало
затварят се аортните вибрации
на млад живот осиротял
жадувана асоциация за ритъм ...
Гроб
по алеята прашна и тясна,
към спирката твоя последна,
където душата ти още витае,
в очите ми толкова ярка и ясна... ...
ДНК
-------------------------------------
Природна грешка бил съм, казваш!
И може би си права!?
Да бъдеш свестен днес ...
Звездни незабравки
в бездънното, безоблачно небе.
На лунен бряг, за кратък отдих стъпват,
за да искрят от златни смехове.
Като безброй щастливи малки мравки ...
Трева
тоз път изглеждат,
и клони с обаяние
в покаяние се навеждат.
Слънце блазни тез равнини, ...