Стихове и поезия от съвременни български автори
Бездомникът
няма кой за него да попита.
Сам-самичък е на този свят,
няма майка или брат.
Няма кой да го обича, ...
Очаквам те...
Очаквам те... С покана... За Безвремие...
Ще бъда цяла... Почти себе си...
Луната - недоядена (във фаза четвърт)
ще расте до първия Времедел на душите... ...
Очите ми
Във тъмното лежа безгласна,
очите ми са празни и опасни.
Очите ми са непрестанно мрачни
и тъжни, и неистово прозрачни... ...
Есен
Лятото свърши, дойде есента -
напускат птиците свойте гнезда!
После... настъпва мъртва тишина,
изчезва красотата от света! ...
Да кажа сбогом...
Да кажа "Обичам те!" - пак.
Раздялата ни - непростима лудост.
Как да се сбогувам, как?
Как сълзите си да спра? ...
Пролетно сбъдване
усмихна палаво
тъгата в очите ми,
подари на дните
нечупливи, бели криле, ...
Аз съм себе си, а ти?
Аз съм този, който може да обича истински.
Аз съм и този, който може да мрази вечно.
Аз съм този, който може да ти даде всичко.
Мога всичко, мога и нищо. ...
Ад и Рай
отпускам своите очи и сякаш там,
в безкрая нежно, душата ми ще полети.
Ще се завихри в буен танц нагоре
във облаците сини и може би... Да! ...
Втори път
от безформените плетеници,
повръщащи откъслечни думи,
плашещи разбиращите погледи,
родени без приставка за разбиране. ...
Почти невъзможно
Осъден медик,
от боксьор ритник,
беден депутат,
мутра с дълъг врат, ...
Без теб
без теб няма и луна,
без теб сърцето тръпне
и плаче моята душа.
Без теб няма радост, ...
Без времетрайност
винаги ми обещава
в силата си тъй могъща
вечно да ме въплъщава...
Музиката е около мен, ...
В тежкото утро
Когато затворих очите си
Нямаше никаква музика
Нямаше ги твоите звуци
Само отслабнала пролет ...
Мрази ме...
Мрази ме винаги.
Мрази ме отвътре
или ме мрази само за утре.
Мрази ме, когато ме обвиняваш. ...
Желание
Сред суматохата на мислите мои,
споходи ме желание да легна на тревата
и дишайки жадно зелената морава
пожелах си да бъда цвете... ...
Погребение
сякаш че посяха тишина.
Молитвата на плачещия вятър
в завивка ù превръщаше пръстта.
Червените очи на оплаквачите ...
Друг по-хубав живот не познавам
искам да присвоя тези, незримите...
Чудните мисли с големите милости -
да гоня с Искрите устремно радостни!
Мое вълшебно създание - нося те, ...
Всеки лист
към небе си път чертаят.
И лъчите натежели.
Дошли в сън да те омаят.