Стихове и поезия от съвременни български автори
Как да вярвам
в цигарен дим прикриват се сълзите ми.
Едва ли за тебе нещо значи моето страдание,
а болката е вплетена дори в косите ми!
Косите ми, които за тебе бяха ...
Раздяла и вечност
Пропаст зее помежду ни.
Небесата ни делят.
Скитници си бяхме ние
и по прашните пътеки ...
За всички, които пожелаха мой стих!!!
Не ме учи как да живея днес!
Не се заричай, че всичко ще бъде наред.
Аз не те карам да живееш по моите правила.
А по твоите е трудно. ...
Нещастникът е той
(И честичко след думите боли!)
За кой ли път повярва им обаче...
(А след това отново съжали!)
За кой ли път сама пое вината ...
Несбъднат стих, удавен във вишнев цвят ...
удавен във вишнев
цвят,
побира в дланта си
целия свят. ...
Живот подари ми
Като комета се спусна
от орбити силна,
връхлетя по пътя си
в живота ми стилна. ...
Завръщане
по стария изстрадан, но обичан път.
Искрени, красиви чувства пак бушуват
в на сърцето най-пазения кът.
По този път самичка тръгнах, ...
Заспива пролетният ден
в просторите на вечер хладна,
прегръдката ѝ безпощадна
сковава всичко в мрак студен.
Така и ти скова у мен ...
Смешна смърт
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам, ...
Поет
наметнал тогата на суетата,
пиля години в "страстни петъци",
играещ ролята на Пиета-та.
Теб нощите те чупят на подпалки, ...
Съпоставка
Всеки има в дома си, изобилно, вода.
Легенда е онази чешмяна магия,
в която мъжът се врича в жена.
Момите не носят до земята сукмани. ...
Последна любов
в която изричат нежни думи със плам.
Но страхът, че след нея ще е кухо и празно,
ги изпълва със болка и мъничко срам,
че звънят сто камбани любовни в съня им, ...
Словото
"Под древното Орфеево дърво
да сме достойни за слово и слава..."
Христо ФОТЕВ
Морето от думи бушува сивотно ...
Днес Вятърът...
поеха без посока празни пликове
като раздрани хвърчила...
Днес Вятърът донесе и тъга -
тъга в очите на клошарите, ...
Моя малка детска любов
ме събуди
и видях сянка
да потъва в късния мрак.
Не бързай! Опасно е! ...
Не съм достатъчна
Както дългите и вледеняващи раздели.
Боля, разливам се, не дишам...
И бягам от изстиващи недели.
Понякога съм буря. Във излишък. ...
Сън
И глас на сънени треви,
които си хортуваха със вятъра.
Сънувах две разплакани очи.
И песен на щурци, ...
Кризата
- Вратата, моля, не затваряй,
ще бъда твоята другарка.
Кризата е, веднага я познах,
поисках вратата да затворя. ...
Помниш ли
такава, каквато бях?
Нощем дочуваш ли още
моя силен смях?
Помниш ли моите очи, ...