Стихове и поезия от съвременни български автори
Цъфтежно
Процъфтя финансовата криза.
Стресна тя дори Барак Обама.
Аз облякох новата си риза
и се заредих с мерак за двама. ...
Планини
Те не сочат с пръст. Не ти го
навират.
Знаят всеки изгрев и залез,
всеки отговор, всеки въпрос... ...
Нямaм сили
но налага се да го направя.
Обичам те, а това не бива!
На такива чувства как да сложа края?!
Сдържам в очите сълзи горещи, ...
Хайку (пролетни)
бавно чашка отвори.
Целуна го дъжд.
Дъжд се сипе.
Пробужда се земята ...
Да те предпазя...
пронизват и душа, и тяло.
И сякаш ръжен, нажежен до бяло,
завинаги беляза бъдещите дни.
Искам аз на своите рамене ...
Истински щастлив
Всяка сутрин изпреварвам
зората млада и детето й ден,
Макар че на порции спал съм
на болката огнена в плен! ...
* * *
Затегнала стените си до... синьо.
Различно празна, а е пълна с хаос...
И въздухът почти ме задушава.
Протегнах се. Опитвам се да стигна ...
Твърде далеч
веднъж да ме обичаш.
Нежността насила
е ужасна болка.
Не те упреквам, ...
Момче
в един прекрасен зимен ден.
Познавах ме се бегло, ей така,
а влюбих се някак на шега.
Сърцето му друга бе заела, ...
Аз зова към гражданска война
Отново жилището ми обраха!
Колата ми за кой ли път разбиха!
Приятеля ми пред дома пребиха,
приятелката му озлочестиха! ...
Любовно настроение
внезапно ме поема весел ритъм;
от езика ми се леят думи
и оживяват в мен беззвучни струни.
При мисълта, че съм до теб, Любов, ...
Тихи стъпки...
може би съдбовно?!
На влюбените тротоари
сторвах път...
Заспиваха във скута ти ...
Една сълза!
кристална и чиста до болка.
Търколи се като камък, тежка,
от умора от дългия път "извървян" по лицето...
Малка и нищожна, ...
Кутията
Седи в средата на стаята.
Отворена е.
Но не с ключа, висящ на врата ми,
а насила. ...
Веднъж не попита
Колко пъти ме попита, кажи ми,
защо зад ъгъла стоя,
когато я целуваш и я имаш
и защо съм плакала след това?! ...
Жена
Полудял съм от тиха и тежка вина.
Закъснявам. Задъхвам се. Плача. Будувам.
И живея за тази последна жена.
За жената, която усмихнато пита: ...