Стихове и поезия от съвременни български автори
Образ
образът ти пред мен стои,
натежали истини виждам,
като гроздове на буйни лози.
Посягам към тях да поема ...
Пролетен копнеж
Птици с бели крила
вият топли гнезда
по дърветата.
Пролетта е дошла. ...
Стил
приемам по рицарски!
Достойно без суета
излизам по улиците,
под разлюляни листа ...
Време за губене няма
да станеш по-малко лош.
Ето мойта ръка.
Поеми я! Нека заедно преминем
през адските порти ...
Дума дупка не пълни
се запълваха с куплети,
най-ценени на земята
щяхме да сме ний, поетите.
И тогава бе възможно, ...
* * *
Този свят отдавна ни е смачкал.
Този свят е само за лаици.
Тук за нас е много, много тясно...
Тук, на този свят сме толкова за кратко! ...
Да бъда изненада
Да бъда нежен вятър
с дъх на пролет,
да бъда ураган след
свежа утрин, ...
Ако те загубя...
Безсънна нощ е.
Твоята топлина
далечна някакси сещам...
... но все още! ...
Невъзможно е
когато те видях за първи път
помислих си: "Е, твърде късно е, обречени,
нещата помежду ни ще умрат."
И те умряха, но кой да мисли за това, ...
Като камък
да не обичам, да не ме боли...
Като камъка да съм студена,
да ранявам, но да не бъда ранена...
С каменно лице, с мраморни очи ...