За да свърши светът
И в чашата ми никога да не остава вино
През ден минават цигански търговци
И в шепите им се продава още малко време
Да прекарам с теб ...
Незакъснял урок по ботаника
Шансът е малко, загадъчно семе,
попаднало в твоята почва.
"- Какво ли е? - питаш - Отде се е взело?
- Да прилича на плевел започва..." ...
Знаеш ли защо са бели, обич,
защо са бели дланите на хората?
Дланите, с които галят, обич,
защо решила е така природата?
Нали си виждал, че са с бели длани ...
Навън е паднала тежко нощта,
студът разперил е над мене крила.
И като лудите без посока вървя,
загубил пътя към своята мечта.
Правех се на това, което не бях, ...
Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието
Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието
Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми? ...
Нарисувай сълзата ми ти беззащитна -
тя разтапя се в твоите ръце.
Нарисувай душата ми, цветна и китна -
тя извира от моето сърце.
Нарисувай косите ми - разпилени къдрици, ...
В земята, в небето ли ще се разтворя?
А може разделно - и тука, и там.
Простете ми болка и стихове, хора.
Тъй както аз всичко на вас ще простя.
Няма значение долу и горе. ...
Кой ти дава право да хулиш мечти?
Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.
Рими не знам какви там били,
слез, ела, научи ме...
Пу, ти гониш, в тая гадна игра ...
Ако само за миг любовта ни умре
и небето изгуби цвета си на вечност,
ако някъде тихо проплаче дете
от пропусната глътчица нежност,
ако майката с гръд пресушена даде ...
ПРОЩАЛНО
И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,
имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.
Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,
за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора. ...
(Когато едно момиче пита една) Жена
Защо са ти, бабо, сълзи от тревога,
от възраст и мъдрост, от опит и крах?
И как от "не искам" роди се "не мога"?
Защо смелостта ти превърна се в грях? ...