Стихове и поезия от съвременни български автори
Крайна мярка
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.
Влизам аз във църква ...
Не бива, сине, да се учиш
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,
усилията да направя ...
Божурена...
стар огън прави пепелища,
отпила своят дял - върви,
във мене не остава нищо.
Не търся в младостта вина, ...
Необратимо
устремен вървиш по пътя си нелек,
но нищо няма да ти отнеме,
поне за малко пак да бъдеш човек.
Но Не! Часовникът тиктака. ...
Танка (танц)
приятели на мрака,
заключил дъжда.
Капят сребърни сълзи
в локвата - смешен танц.
Накъде
Изправяйки се, все пропадах.
Изплаках се.
Вали, вали, вали...
Сълзите ми ...
В студа
фенери светят - залези без време.
Прокрадва се и лепне леден вятър,
в мрежата от клони арфа стене.
По запустели пейки сядат сенки, ...
Научих се...
обещавам.
Сърцето си вече ще пазя,
няма да го давам.
Защото никой не знае да го пази ...
Силата на словото
магия е -
черна или бяла,
(в зависимост от нас.)
Света си свой ...
Илюзия
мелодия от хубав филм.
Какво ли трябва на душата?
Сълзи и дъжд се сливат в мен...
Дали на таз земя дошли сме ...
Улица с аромат на мъка
Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.
Как от въпроси да се отърва?
Как гласовете в главата си да спра?
Отново вървя по улица безкрайна, ...
Без заглавие
Винаги самотни,
винаги дори,
думите през филтър -
критики, лъжи. ...
Силната жена...
Сама, гледайки двойките прегърнати и щастливи.
И ти става малко тежко на душата.
Но после си помисляш: ‘’Нямаш нужда от господар!’’
И аз съм силна... ...