Стихове и поезия от съвременни български автори
Не е ли това щастието...
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...
Супермен в ла минор
а пък Богдана нашта София възпя.
Нищо, че са кални улиците след проливен дъжд,
гаджета изтупани прощават
мъжките закачки не веднъж. ...
Без име
последна вечер си до мен,
не разбивай всичко наведнъж,
моля те, остани за малко
... само още ден... ...
Мразя се
Мразя се и за това, че те срещнах!
Боли ме, че отново любов те наричам
и да те забравя можел съм, но не исках.
Да, винаги си тръгвах, но все пак се връщах. ...
Искам те
Не, не ме поглеждай - така дръзко и искащо.
Не смей да ме заговаряш.
Не ми казвай колко съм хубава.
Погубващо неустоим си... и знаеш го. ...
Небесни коне
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
Усещане за любов, родена в светлината
на случайно докосване, превърнала се в нежност,
а може би във всичко...
Издигана, ранявана,
намерила покоя - ...
Любовен порив
... Мрачно е навън, студено
и мъгла се спускаше над града...
Сама, по улицата аз пак вървя,
зъзнеща от студ ...
Променена заради теб
падна се чест във такъв прекрасен ден
в очите ти морни плахо да надзърна
и в спомените скрито да се върна.
Усмивката ти нежна на лице, ...
През дните си невидима минавам
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
Изстине ли коренът...
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени, ...
Белият кон
На един недовършен танц
Не зная от кога чакаш ти
принца на белия кон;
и колко ли дълго си плакала, ...
За студентските шествия 1996 г.
кутренца настървени,
по улиците лаят,
а за какво - не знаят.
- Студентчета презрени, ...
Нещо за казване (only after 25)
неща
пиша
когато нямам
нищо ...