Стихове и поезия от съвременни български автори
Дядо Пенко
Баш си тачи вино ланско.
Щом се пръкне във зарана,
с пяна пълни цяла кана.
Ала зърне ли го Пена, ...
Вещица
шепне билето тъмни слова,
а в казана бълбука отварата,
черна котка мяука в нощта.
Тъмни клони поклаща дъбът ...
Да имаше поне...
Дяволи го взели!
Колко струва
шепа сляпо доверие?
Една метла и... ...
Нaгаута (земята)
тъжната земя стене.
Тежко е така.
Как леда да разтопи?
Стъпките хорски ...
Оцвети ме
заспала тишина, събуден миг,
неистова, сънувана покана,
за път далечен... неизречен вик.
Неизречен... в тялото почувстван, ...
Последният облак на първите дни
В мъгливата сутрин.
На обяд с листата.
На обяд с фалшивата маска, гримиран, напудрен!
А вечер усмихнат... някак безпричинно усмихнат. ...
В морето на живота
Болка ми изгаря същността.
От фас запалвам следваща цигара,
жарчицата примигва във нощта.
Мисълта тежи ми като котва. ...
Трето измерение
Душата ми е в трето измерение.
По-чиста съм от всичките "преди" -
А "тук" и "там" са нейни отражения,
съпътстват ме и пъзели-мечти... ...
Нежна като смъртта
е по-мила от теб!
Ти удряш направо,
а тя тихо пристъпва.
Преди да замахне – ...
Някога може би съм имала душа
сега съм само маска без лице.
Някога можех да сънувам,
сега съм само тяло без сърце.
Живея по навик, забравих коя съм ...
Научих се да съм вселена
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна! ...
Всичко си отива
Бавно по бавно всичко си отива -
всеки порив, всяка чакана усмивка.
Нима любовта ти е така горчива,
че при всяка глътка ...
Звездички
* * *
* Малки палави звездички *
* нощем дойде ли, пристигат *
* на небето, като птички * ...
Надлъгване
Аз и тя... нощта.
Викам и:
- Искаш ли да се полъжем малко? - и цъкнах прашната лампа на бюрото.
Прошепвам и: ...
Убий я
Искам да умре!
Тази надежда във мен...
Защо все към теб ме зове?
Убий надеждатa! ...
Чакам те
Аз отново съм будна в нощта
и мислите ми са при теб.
Отново проронвам поредната сълза,
тихо шепнейки чакам те, аз все още съм твоя. ...
Болка
сивота в сърцето,
камък тежък в гърлото стои,
не усещам земя под краката си,
защото далече си ти. ...