244 303 резултата
Поспри, жестока луна!
Защо сърцето ми разби
на хиляди малки парченца,
досущ като снежинки?
Защо в нощта му забрани ...
  683 
Аз, попът, шаранът и конопът
Четиридесет дена - нещастен и сам,
като Йонко в стомаха на един шаран,
а попът се опитва да ме убеди,
че верни са смешните, еврейски лъжи. ...
  555 
Искам да дишам.
Задушавам се от самотата,
оглушителни крясъци ме преследват
и оставят след себе си тишина.
Ослепяващи видения от неизвестното ...
  686 
И придойде в нощта на дългите сънища
една необратима ледена вълна
отчаян вик отрони се
замръзна в сталактит
и бяла хубава бреза ...
  1192 
Там, де събират се в едно
- Земя, Море, Небе и Огън,
де чезне Днес и няма Утре...
Под Ледни Черни Небеса -
там зъзнеше предадена душа. ...
  453 
  604 
ОТВЪДНИТЕ ПОЕТИ
Приятели чудесни, аз всекиго от вас
втъкавам в свойте песни - наум или на глас.
Какво е кратък спомен, усмивка или жест?
И онзи миг преломен, след който няма "днес"... ...
  622  23 
Ранена
Душата ми като птица ранена е!
Дали ще може тъй, както преди
да докосва лъчите на слънцето?!
Ще може ли пак да лети?! ...
  607 
Отново ще се върна в този град.
Ще ме посрещне Споменът любезно.
По улиците прашни
ще се разходим с него под ръка,
а после тихо ще застанем ...
  374 
Какво е това чувство,
когато лежиш все още буден,
за да свържеш с моливче всичките звезди?
Какво е? -
Когато съзираш единствения светещ прозорец, ...
  508 
Сценарий
1902 година...
Много дим в сепарето на втория етаж..
Барманът налива. Как да си замина
от този режисьорски шантаж...?! ...
  614 
Отвътре някакси го знам.
Нещо шепне с тънък глас,
че имам шанс със теб голям,
че има бъдеще за нас!
Аз си знам, че ме обичаш. ...
  684 
За Петър от Четвърти километър -
грамотен, неосъждан и ерген
(Докога, бе, провинциЙо, ще дремеш?)
Не стаявам наречени думи -
за обич и… хиляди още неща. ...
  518 
Ти... Защо ме остави, а аз не мога?
Ти... Защо забрави, а аз не мога?
Как го правиш? Как забравяш?
Че до вчера беше мой.
Ти... Отрова моя и утеха! ...
  594 
Защо, когато те видя,
краката ми се подкосяват
и коремът ми се преобръща?
Защо, когато ме погледнеш,
се разтапям? ...
  563 
А пясъчен часовник е сърцето,
забравено в прашасалия ъгъл.
Отдавна няма кой да го обърне.
Прекършени отдавна са ръцете,
които чака. Колко съм се лъгал, ...
  567 
Когато срещнеш любовта...
Внезапно всичко преобръща тя.
Но пак се питаш истина ли е това,
или било е поредната лъжа?
Да срещнеш твоето момче, ...
  582 
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...
  601 
Макар че днес с година остарявам,
усмивка на лицето ми блести,
защото с младостта в душата ставам
и гледам с гордо вдигнати очи.
Родена съм във топъл юлски ден ...
  841  24 
Колко ми е хубаво,
когато си със мен,
колко ми е хубаво,
когато поглед впериш в мен.
Колко съм щастлива, ...
  758 
Исках да ме имаш, да ме вземеш,
гмурках се в ръцете и очите ти,
чаках в тъмното от мен да ме отнемеш
и да покриеш с безвремие дните ми...
Душата ми жадно искрите поглъщаше, ...
  910 
Наистина успя да полети...
Без крила, а само с вяра.
Той казваше: "Важното е да опиташ.
Какво от туй, че нямам и крила?
Мога! Стига да поискам. ...
  661 
Като в кафез
птица затворена си.
Аз съм просото!
  466  11 
И ето пак спечели тя,
момичето с тъмните очи и тъмна коса.
Но аз няма да заплача, не и сега,
когато знам, че някой ден пак ще дойдеш у дома.
Няма да се тръшкам, въпреки че много ме боли, ...
  621 
Омагьосване
Отрече ме
от самовлюбеност,
преди да ме обикнеш
като истина. ...
  1629  32 
Когато в очите ми
ражда се блясък
помни -
той се ражда за теб,
когато изгрява ...
  852  15 
Бързо и крадешком ме целуваш,
допиваш кафето - тръгвайки.
Страх те е - някой може да види -
и после приказки - на тема възраст.
Усмихната те изпращам - мълком - ...
  614  24 
Тишина
От тишината вече оглушавам -
смразяваща, дълбока тишина.
Обидата ридае поболяла
от хиляди пробождащи слова. ...
  1115 
Хайде, тръгвай...
Навън е тъмно,
а аз отново съм сама!
Питам се къде си ти?
Къде отиде любовта? ...
  714 
Разкъсан от греха с безумието
на улицата днес се сливам
и търся в нищото конец
за кръпките на старата си риза.
Ала реката, воден дух, ...
  511 
Аз се върнах и без да искам
седнах пред белия лист.
За да се срещна пак с буквите
и да създам поредния стих.
Не съм се променил много, ...
  676 
А рано е да се умре...
Почуках на сърцето ти!... Студено е!...
А мракът пада на талази...
Все още същата съм... и във вените
тече кръвта ми, но съм пуста празна!... ...
  520  15 
днес Пеги Сю
мотая се на верандата
на собственото си мълчание
тъпча лед във всяка чаша лимонада
и тайно сипвам вътре джин ...
  528 
Колко много сизифовци
има по нашата планета,
която за всемира е само комета.
Всеки е прегърнал
своя камък ...
  683 
Ах... защо китарата ти
свири за нея
и стиховете лирични
за нея редиш?
Всичко, за което ...
  824  11 
Аз съм ти, аз съм вятърът южен,
дето ти милва косите.
Аз съм ти Силата. Така съм ти нужен.
аз съм роса сред тревите.
Аз съм ти, аз съм малкото щастие. ...
  943  14 
Сутрешна нечакана заря
събуди софиянци по тревога.
Въпросите - дали не е война,
отговор потърсиха от Бога...
Страхът в едно със слънцето изгря. ...
  521 
Шест и двадесет и осем сутринта:
Витоша е ясно откроена, (и все още, слава Богу - невзривена)
хубав ден - спокоен, чист, и мой.
А вчера, онзи ден - светът бе крехък
като пролетната коричка лед по езерата с патиците ...
  563 
Аз може утре да съм лист отбрулен
и може да се сгромолясам от небето
като звезда, блуждаеща високо
да търси друга като нея.
Аз може да съм утре сняг през юли ...
  663  10 
Икаре,
който слагаш пера на гърба ми!
Слънцето е плашеща величина!
На земята е по-безопасно!
С обувки или боси крака ...
  507 
Предложения
: ??:??