Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще стигнем...
нощите и звездите...
Когато...
Бях обсебена
от самотата си. ...
Тайна и истина
или явна лъжа
за тебе съм аз,
открадната жена?
Макар и честно, ...
Мечтите не угасват. Както в рая...
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...
Естети
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви - ...
Нещо ми пречи
‘cause they don’t have any feelings...
Нещо ми пречи, събуждам се нощем и сякаш ме няма –
навън тъмно е, страшно, и хората спят,
но отнякъде чува се врява. ...
Нощ през септември
Градът живее в своето опиянение.
Моторен шум се чува под дърветата на широката алея,
оставящ прашен спомен след себе си.
Отново долавям звука на радиото, ...
Иска ми се...
при когото да отида,
когато съм разстроена.
Иска ми се да има някой,
на когото мога да кажа всичко. ...
Не притворно
празнично ме мами - да премина
всеки божи ден и в нея да надиплям
сага в живи стонове на самодива.
Живи и пулсиращи, във тях се сгушвам, ...
Река не бе...
Ледено докосване. На зима.
Оная, със пречупените клони.
Наслагване - със болката сравнимо...
Вятърът следите ни прогони... ...
Повече от сиво
избодени... се стичат часовете,
извикан порив, дяволска вина,
във себе си прелиствах ветровете.
Откраднат въздух, беше тишина, ...
Вслушай се в душата
Да те рисува с хубави слова
и да те превърне във принцеса…
Да те докосва със желания за близост,
за да потрепват страстите ...
Homo ludens
Наоколо - полумрак.
Компютри щракат.
*
Времето спряло. ...
Нагаута (тъжна)
в пещера незнайна,
Хала живяла
сред злато, но в тъма.
Нито нощ, ни ден ...
~Сълза~
разля се тя, сълзата...
Като меко падащо листо
отпи скръбта и самотата!
Уви воала на мечтите ...