Стихове и поезия от съвременни български автори
Медузно (2007)
Медуза-Отшелник
Крепи Пещерата
Отшелник–Свещеник
Заровил е Брата ...
на Него
Обичам по детски
Обичам те като малко момиче
И даже жена
Обичам аз да се давя в очите ти ...
Вълшебни трепети
Когато Любовта ми заговори,
прощавам всичко.
И на ветровете клюките
заравям във пръстта. ...
Жалба за младост
Бъдете здрави, весели и вдъхновени! Създавайте нови бисери на нашата родна поезия! Обичам ...
За "Великото народно събрание"
по-голямо наказание
за страната ни - не знам!
То бе конско състезание,
то бе цирк, и смях, и срам! ...
След отрезвителното...
Разчлениха ме... Само със думи...
А бях тиха...
В свойто безумие...
Боже, кога ще се случи, ...
Една приказка...
Не, не се буди!
В съня ти аз ще съм
илюзия.
Решила съм да ти разкажа ...
Авторско
Автор съм. И сътворявам
несъздавано преди.
Сътворен. И пресъздавам
към Създателя следи. ...
Опиянение
телето безмилостно одраха,
наденица направиха,
на стобора я окачиха.
Ракийката - почти я пресушиха... ...
А беше нощ
Не беше нужно да се крием
от ударите на деня,
въпросите на светлината,
капризите на сутринта. ...
Ето ме
виж какво направи с мен!
Питаш ме дали боли ме,
как няма да боли щом не си до мен!?
Ето ме, погледни ме - ...
В сърцето ми
(Къделя от слънце и мъничко мрак…)
Към теб ме отвежда всяка надежда
(и няма смърт или страх).
В сърцето си крия твойта закрила ...
Още живи са в мене
животът ще си вземе своето от мен.
Навеки ще остане неразбрана
душа нещастна - взета от съдбата в плен.
И болката в душата ми стаена ...
Не тръгвай без мен...
Не питай защо съм щастлива...
в очите ми виж любовта ти!
И някак различно красива съм...
докосната от ръката ти...! ...
имам довижданета всякакви
довижданета
всякакви
червени
дълги ...
Не, не живея! Горя!
шепа съчки
от неразпалени
огнища,
но протегнеш ли ...