Стихове и поезия от съвременни български автори
На баща ми (посмъртно)
не точно, но външно - със сигурност.
Не зная доколко за теб е утеха -
и мойте деца ще се питат ли някога същото?
Но днес аз изпитвам тревога и страх... ...
Майка
Аз връщам се при теб, когато
небето над мене се смрачи
и мъката - стрела в сърцето,
запрати и деня ми помрачи. ...
Последна любов
Не искам Първата Любов, а Най-Последната.
Тя - Първата е някъде в началото,
с Последната обичай ме отчаяно,
защото вече стигаме до края си. ...
С нея в парка
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде. ...
А времето заспива... (Отвъд звездите има ли небе?...)
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
Епитаф
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...
Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...
Есенно хайку
Прегърнах я. Целувка...
И все пак зъзна.
Гледка
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди, ...
Проклятието на вещицата
Аз съм онази властната, страшната, която те кара да настръхваш.
Аз съм онази истинската, изкусителната, която мечтаеш...
Толкова тайно, че и пред себе си не признаваш
Проклинам те! ...
Девет са
Познавам те от много много малка.
Познавам те по сините ти устни.
Познах те и сега.
Познавам всякога, ...
Не искам... Искам
в който ще си тръгнеш от мен,
не искам да идва моментът,
в който ще трябва да се сбогувам с теб,
не искам да те пусна да си тръгнеш от мен, ...
Но така е
да обърквам хората ми е специалност.
Колко сълзи на този свят причиних,
а още колко сърца разбих...
Ледената кралица ми викат... ...
Колко съм сама
колко съм наивна и колко съм нещастна...
Всеки влак подтиква ме пред него да стоя,
да чакам аз съдбата си, дори да е опасна...
Искам да изчезна и никой да не види, ...