Раните изглеждат тъй неизличими,
мъките са тъй болезнено значими.
Времето безсилно е пред тях.
Толкова се уморих да се страхувам
от спомените, които времето е неспособно да заличи. ...
ХУБАВА СИ
ХУБАВА СИ, ХУБАВА СИ, МОЯ ТАТКОВИНО,
КАТО ЯСНО СЛЪНЦЕ, КАТО СТАРО ВИНО,
НО ЗАЩО ЛИ ВИЖДАМ В СЪНИЩАТА БЕЛИ
КАК ЛОВЕЦ ТЕ ГОНИ И В ТЕБ СЕ ЦЕЛИ? ...
Спокойствие и пулс нормален имах аз доскоро...
изведнъж те срещнах и жива почувствах се отново...
Чуй как сърцето ми не спира да препуска,
щом хванеш за секунди моята ръка
Усмивката лицето не напуска, ...
Стиховете пиша много бързо,
някой казват, че това е грешност,
сякаш те са прави като "драскат"
своите пасквили цяла вечност.
Всъщност пиша, плача, после хлипам, ...
Добре дошла, любов позакъсняла!
А аз не вярвах, че ще дойдеш.
Късметът ми – ех, кучета го яли.
Ни ти не стой на прага, в своя дом си.
Да знаеш само колко дълго чаках. ...
Никой, с теб в дъжда се крихме.
Никой, с теб обреченост красива споделихме.
Никой, ти зад мене беше.
Никой, никога до мен не беше.
Никой, аз крещях след теб. ...
Стихотворение за 130-тата годишнина на моето училище.
130 години знание и топлина
Минали са 130 години,
откакто са се запознали с теб,
небето, тревите и облаците сини, ...
Аз бързах, за да грабна спомена,
да го докопам за немирните къдрици
и да го задуша в прегръдките си...
Не исках да го пускам да си иде,
раздърпах му сакото остаряло, ...
В края и началото на всичко,
далеч си и някъде си там.
Обичам те и проклинам все по мъничко,
сърцето ми на вятъра ще дам.
Секундите, които си отиваха, ...
Замръзвах. Отново сред пустинята.
А пареше до страшна болка пясъкът.
Задъхах се. Но пак отпих от синьото,
не замълчах на свободата крясъка.
Изгубвах. Сляп не стигаш до миража. ...
Искам да бъда...
Как искам да съм птица в небосвода
и да прелетя над твоята къща голяма,
да ви видя вас, двамата, хванати за ръце
и болката горчива спре да ме изгаря! ...
Стихотворението е отправено към библиотечния екип на читалище "Съгласие" гр. Каварна и към всички онези, които ми помогнаха в събирането на средства за издаването на втората ми книга "Откровение".
Една усмивка подари на ближен,
една усмивка – светъл храм.
Една усмивка даже е красива,
дариш ли я от о ...
Планината се усмихва на една звезда в небето.
Стряха радостно се гуши на планината в сърцето.
Ледена висулка на прозореца виси.
Вятърът навън песен някаква шепти...
Въгленче от бъдник, във очите ни блещука . ...
По коментар на меланхолик (Йордан Серафимов) : 7-12-2008г. 01:30
току-що в леглото си, облят в сълзи, потънал в тъгата си и лудостта си, блъскайки се в стени от неразбиране за света, осъзнах, че... думите са илюзия. не могат да обяснят болката, нито света, нито нищо. нищо не подлежи на обяснение и р ...
Там, на скалите до морския бряг,
спомням си, когато със тебе аз бях.
Светът беше в краката ми, защото бях със теб,
душата ми се сля с душата ти
и тогава всичко бе наред. ...