Стихове и поезия от съвременни български автори
254.4K резултата
Опит за любов
с лек пукот
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините ...
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините ...
1.6K
9
Потърси я... нежна...
Потърси я.
Там. Някъде.
Приседнала край потока
със спуснати коси,
увлечена в своите мечти. ...
Там. Някъде.
Приседнала край потока
със спуснати коси,
увлечена в своите мечти. ...
748
4
Не беше край, а нужда...
Сърцето му се сви като пестник,
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
когато баба тихо си отиде...
Съвсем потъна в този ямурлук,
очите му се впериха в комина.
След време се потули във хамбара ...
2K
39
За теб...!
Когато погледна през прозореца, виждам теб,
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон, ...
когато прекрача прага на вратата, виждам теб,
когато вървя по улицата, виждам теб,
дори и заобиколен от много хора, аз отново търся теб!
Търся те в отпътуващия влак, минал бързо покрай нашия перон, ...
1K
1
Защо? Въпросът на въпросите...???
Защо тъй неудържимо ме привличаш?
Ти и твоят глупав смях.
Защо, макар че ти ме нараняваш,
в теб се влюбвам пак и пак?
Защо усмивката ти - тъй чаровна, ...
Ти и твоят глупав смях.
Защо, макар че ти ме нараняваш,
в теб се влюбвам пак и пак?
Защо усмивката ти - тъй чаровна, ...
676
3
Пронизващи лъчи
Пронизващи лъчи
Изплашен бях от мрака във небето.
Съмнявах се във слънцето за миг...
Изгря отново, пълно със надежда.
Лъчите му пронизваха ме с вик. ...
Изплашен бях от мрака във небето.
Съмнявах се във слънцето за миг...
Изгря отново, пълно със надежда.
Лъчите му пронизваха ме с вик. ...
1K
6
На Наско Капралов
Животът е сцена, а ний сме актьори -
на гения Шекспир са тези слова.
Бих казала - ний сме тореадори,
животът арена е, вярвай в това.
Излизаме горди на тази арена ...
на гения Шекспир са тези слова.
Бих казала - ний сме тореадори,
животът арена е, вярвай в това.
Излизаме горди на тази арена ...
1.3K
4
По-прекрасна аз не зная
Аз не зная друга, мила,
по-красива и добра
и едва ли друга има
по-сияйна на света.
Тъй сияйна е луната ...
по-красива и добра
и едва ли друга има
по-сияйна на света.
Тъй сияйна е луната ...
1.4K
4
Черните ангели
Този преходен рай води към ада,
където плачат зловещо черните ангели,
подкупва душата уязвима и млада,
а мрачната участ всички са знаели!
От ужас, самотност, дори отегчение ...
където плачат зловещо черните ангели,
подкупва душата уязвима и млада,
а мрачната участ всички са знаели!
От ужас, самотност, дори отегчение ...
1.2K
3
Зад ъгъла...
Пътищата много не съм извървяла,
гледки много не съм пресъздала.
Ходя, стъпвам в стъклени пантофки,
улици, играещи комични постановки.
Зад ъгъла продават ми лъжи, ...
гледки много не съм пресъздала.
Ходя, стъпвам в стъклени пантофки,
улици, играещи комични постановки.
Зад ъгъла продават ми лъжи, ...
1.1K
2
Пияна
За тебе тази нощ ще пия!
Пак наливам чашата с водка.
Изгаря ме, но наведнъж ще я изпия,
дано забравя проклетата горчива нотка.
За теб... за теб наливам всички чаши, ...
Пак наливам чашата с водка.
Изгаря ме, но наведнъж ще я изпия,
дано забравя проклетата горчива нотка.
За теб... за теб наливам всички чаши, ...
1.1K
5
Математично
Не съм в редицата на простите числа
и, май клоня към аксиома.
По вертикала няма да се умножа,
до вектора от два бинома.
И както и да вадя корен от квадрата, ...
и, май клоня към аксиома.
По вертикала няма да се умножа,
до вектора от два бинома.
И както и да вадя корен от квадрата, ...
1.1K
1
10
Ще бъда пепел от рози
Лудост ли е това да те гледам втренчено така?
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда! ...
Или е онова чувство, което не мога да спра?
Твоето тяло е като дреха, с която искам да се облека...
А очите ти са прозорците, през които мога да видя себе си...
Но не искам, защото няма да съм онзи, който искам да бъда! ...
982
4
