Стихове и поезия от съвременни български автори
Черупчено събирай ме
събирай ме
по пясъка.
От вятъра
разпръсната ...
Във този сън
сякаш разпадах спомена за теб.
В този сън сред други бях
и не зад теб, отпред стоях.
И Бездната се прероди в Безкрая ...
Откъсна се една Въздишка тиха,
две мътни перли проследиха я лениво,
поде я Вятърът и затанцува,
отнасяйки поредната Надежда свидна. ...
Картина
люлката спомени разлюлява
от неугаснали разляти мечти!
...
Прокапва дъждът от небето, ...
Спри
''Стоп'' казва.
Не ще то отново да те приюти,
макар и спомените за отминалото
като огън да изгарят, ...
Красив свят
В красив свят се превръщат мечтите ни,
красотата нахлува в душите ни,
озарена от щастие и благослов,
с една истинска чиста любов! ...
Спомен-топлина
въздишат по ръба на тротоара,
а на съдбата острото свредло
разбива на една душа олтара.
А тя се бори с кървави ръце ...
Ела, върни се
не карай ме да страдам в този час.
Кажи, че обичаш ме и ти,
па макар отново ме излъжи.
Моля ти се не мъчи ме, ...
* * *
Кой си? Къде си? На мястото си?
Не спирай... дори за миг не спирай себе си!
Отпусни се, освободи съзнанието си...
погледни и не очаквай нищо, просто се помири! ...
Как Татяна писа на Онегин
Что я могу еще сказать?.."
А. С. Пушкин
Поредната ужасно дълга нощ.
Тревожна и безсънна... И безкрайна. ...
Не си виновна
Прости си за вината без вина.
Друг сценария е писал...
Нарича се съдба.
Избор има, ала той е за нас самите. ...
Мултиплициране
една за работа и една за почивка,
една за вкъщи при семейния досадник,
една за детето - и то за мама пита.
Една за сутрин и една за вечер - ...
На този свят
освен душата,
всичко реквизит е -
купува се, продава се и губи;
подхвърлил празната визитка, ...
Към майка си
ти ли си песен със сълзи преплела,
та скитам безцелно, покой не намирам,
по пътища прашни вървя и не спирам.
Бащиния ли си имот заложих, ...
Не зная
съмнение ли в мене зове
на бъдещето образа неясен
или отчаяние в душата расте.
Не блясва надежда желана, ...
Съжителство 2
на Словослава (Слава)
Понякога изглежда ми, че беше вчера.
Понякога изглежда ми, че споменът е чужд,
непреживян... ...
„Отиват си...”
недоизказани, недоразбрани.
Остават помътнели спомени
в албумите... отдавна натежали.
Изнизват се приятели... на пръсти. ...