Стихове и поезия от съвременни български автори
Тъща
не я спират ключ, завеси.
Бре, отде е тоз късмет,
че на нея съм и зет?
Е, поне жената слуша, ...
Момичето в огледалото
и през сълзи говори ми,
за момчето, което тя обича
и за отминалите дни...
Разказва ми как се влюбила ...
Като нож изваден от кания!...
Като нож изваден от кания
уверен в себе си вървя!...
В живота не една стихия
съумях да укротя... ...
Убийството на червената рокля...
Застанала пред теб с ухание на рози,
фина, нежна… с онази червена рокля…
Изпила няколко чаши “щастливи дози”,
Красива само... за теб… ...
Среднощно
Присядам на ръба на своето безсъние.
В косата ми нощта заплита черни пръсти.
И Месецът се скри... Кога ще се разсъмне?
Дали деня ще може отровата да пръсне?! ...
Ако някой ден...
и не се обърна назад,
ако ти тръгнеш в друга посока
и не се върнеш вече,
дали времето ще спре ...
Някой ден
Ще отвориш очи някой ден,
далеч ще бъдеш ти,
далеч от мен.
В топла стая, в топъл плен, ...
Някой ден
Слънцето залезе,
тъмен мрак очите ми покри...
нима си тръгваш вече,
тъгата в мене възкресил! ...
Агресия
да се чувстваш безполезен?
Знаеш, че сама мога да се справя.
Няма нищо, което да ми се изпречи на пътя.
Не ме е грижа за тълпата, ...
Walk the streets of Japan
Тихо лягаш до мен...
Поставяш ръка на гърдите ми...
Пръстите ти нежно рисуват... красота.
Аз мълча и затварям очите си... ...
* * *
>
>> По повод изстъпленията на
>>
>> червените бабички на 2 август на Бузлуджа ...
like a baby
преди завоя
люляците лягат по очи
стискат пръсти
тази нощ Вивиан ...