Стихове и поезия от съвременни български автори
През девет разстояния в десето...
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...
Как да те забравя
щом огъня в сърцето ми гори
и болката във рана се превърна
и много, много ме боли.
Ти бе за мене слънце и небе, ...
Морско, докосващо, хумористично...
донесена направо от морето.
Един приятел я дочул на плажа,
разказвали я някакви момчета.
На някакъв крайпътен тротоар ...
изстивам
в нежни спирали
завихрят
изкормена зима
повтаряемост тежка ...
Не искай да ти дам, което нямам...
Не отхапвай изкусителния плод,
похотта си в мене не засаждай...
В душевната ми почва нов живот
от греховното си семе не очаквай! ...
Моля се
Напреде пътят е далечен,
хоризонтът с тъмен облак е засенчен
и мрак пропива се в душата ми,
в мъгла давят се сърцата ни! ...
Потъмняло сребро
като прашинка притулва се лениво в мен...
Да се въззема ли ...от блясъка му тъжен...
Полумъртва ли съм...или плод забравен?
Изгонена ли Ева от Рая? ...
Ръждива обич
След толкова години,
изтлели яко дим,
не иска да отмине
и май ще ú простим. ...
Настроение
Сега е есен.
Дъжд вали навън
и капките почукват
по стъклата. ...
Моята самота
Моето енергийно владение.
Пие от мощния пулс на Вселената.
Със собствен ритъм,
с блудкав вкус от приличия, ...
Нали ме знаеш
Недей, за Бога! Вече няма смисъл.
Остави ме. Не можеш да ме спреш.
Знаеш, че може да бъде по- лошо.
Не искам да говоря повече. Затуй мълча. ...
Измамена.
Донесе ми радост в сърцето,
ето пак измамена от теб бях,
ядосвах се сега за теб
и сълзи от очите ми текат, ...
Пуста Тодорка
Тодоро, Тодорке, хорото водиш,
Тодоро, Тодорке сЪрце ми тровиш,
че съм личен юнак, со пиштов и пушка,
ала пуста Тодорка не че да пушта! ...
За да бъдеш
да го накъсаш на парченца светлина,
да издълбаеш образа на ритъма отминал,
да се рисуваш... със завързана ръка.
Под истините "пресни" да се скриваш, ...
Факт
но защо ли,
за тебе, или за отлитаща любов,
със себе си отново спориш
и питаш Аз-а си суров. ...
Обикновено момче от квартала
Не ти повярвах, когато...
проповядваше сред нас...
Но... разбери ме... изказът ти...
никак не го биваше... ...
Така реших
И да пиша няма смисъл, знам.
Моят свят е винаги обречен,
но сега нито на копнеж, нито на вълшебен блян.
Сега съм сред моята си мъка, ...
Беше един юнски ден...
Аз се качвах нагоре по стълбите...
Той мина край мен...
Винаги ще помня тез очи - зелените...
Винаги ще помня тоя ден, ...
За двама ни...
По сухата коруба те познах...
по раните - насекли кръгозора...
към тебе тичах... спирах... и пълзях...
и нежна бях... и кожата си порих!... ...