Стихове и поезия от съвременни български автори
Спри, Тъга...
за миг се възроди,
като искра в жарава
на пламнали очи!
Спри, тъга, да сляза ...
За малко да нашляпам Купидон
Хубава засада си ми устроил...
Връщай се при леля си Юнона!
Виждам те!... Лъка не си си скрил.
Майка ти, Венера, я познаваме... ...
Нали ме знаеш? :)
От себе си за малко да избягам.
Не съм онази щура лудетина,
отново болката във кръста се обади...
Нали ме знаеш? Каква съм домакиня. ...
Ръце от пепел...
В пепеливите ръце на Баба ми,
виждам изграденото в годините,
очите замъглени до припадане
с нотки на лилавото и... синьото. ...
Разбитата илюзия
усмивка, появила се за миг.
Светът ще се направи на ударен,
че нищо не е станало... Уви!
Разбитата илюзия за обич хлипа, ...
Мъртви вълнения
неразпенени, тежки води.
Разпилявах се в глухи посоки,
всяка сутрин закусвах с лъжи.
Нелогично възкръсвах в измислени ...
Пясъчна измислица
Далечна съм.
През пръстите ти
пясъчно изтичам.
Не можеш сън ...
Тъжна нощ
Луната самотно в нощта си блести,
а звездите сега се превръщат в сълзи.
И тези сълзи от очите текат,
заедно с мен часовете броят. ...
И днес, и вчера, и утре...
и се моля да продължа да го имам,
да чувствам прохладния полъх,
да вдишвам любов всеки миг.
Обичам да чувствам живота, ...
неща
за оцеляване
в горно извисено верието
в един личен Джизъс
пърформанс ...
Без лице
и обзе всичко тя без срам.
Без да пита, без дори да зная
сърцето ми поиска - не мога да го дам!
Как да дам нещо, което нямам? ...
При всеки залез (Хайку)
Светлина се ражда там.
При всеки залез.
Гълъби
там на двора живеехме заедно - плачеха, спорихме...
А тишината, изгряваща вечер, пронизваше клетките -
бяхме забравили с тихите гълъби времето и решетките...
И си живеехме някак си - съществувайки. ...
Изоставена
заради теб любовта да оставя?!
Нима аз вече няма да обичам?
Нима в любов на друг аз няма да се вричам?!
Сгреших ли, като те оставих да си тръгнеш, ...
Eсен
ПАДНАЛ ОТ ДЪРВОТО, КЪМ МЕН ХВЪРЧИШ.
ОТРОНЕН ОТ СТЪБЛОТО, МЕН ИСКАШ.
ЗА КЛОНИТЕ МИ ЖАДУВАШ.
ИЗ КОРОНАТА МИ ПЛУВАШ. ...
любов
Очите ми от сълзи горят, устните ми за любов говорят.
До мен те искам всеки миг и всяка нощ да сънувам твоя лик.
С изгрева усещам твойта топлина и сякаш виждам в очите ти светлина.
Кошмари мира не ми дават, знай, на любовта не се слага никога край. ...
Безнадежната любов
угасна любовта,
угасна искрицата,
запали тя тъгата,
пробуди болката, ...
Безпътна!
и ме остави само по плът!
Не зная къде си сега,
вероятно отново на път...
Ще се върнеш, ми каза, ...
Бял прах
младата жена,
в бели мрежи
плени я,
поредна пленница ...
Дегенерация
може би и малко страшна.
Изтъркана, безинтересна,
беше някога чудесна.
За маймуната в човека ...
Аз и Аз
така лютят и думите ми.
Като изстинал чай с коняк -
така докосват пръстите ти.
Харесва ми да ме обиждаш с дъх. ...
На езда... :)))
Скъпи?!...
Мисля да ида до конната база,
да пояздя малко - няколко часа,
започнах даже да се намразвам, ...