Стихове и поезия от съвременни български автори
Въвод във владение
Духни свещта!
И ласката ти да е хлебна:
тепърва
Нежна е Нощта ...
Нестинарка
Всеки въглен
е едно мое щастие.
Всяка искрица -
къс от мойта любов. ...
Щедро приютих тъгата...
в себе си на топло.
И полях я със сълзата
на душата - вопъл...
Избуя като тревата - ...
По "Време за разхвърляне на камъни"
Но пак се питам: има ли защо?
Нали когато всичко е прекрасно,
не могат да виреят страх и зло?
Нали копнеем все цветя да никнат? ...
"Все още боли"
и може би това да е съдба,
сърцето ми не спира да усеща,
че в тебе също още диша любовта.
Любов, не тръгвай, мила, още, ...
Пиеса
Тя: моята първа любов
Аз: последен глупак
Те: завиждаха страшно
Ние: бяхме красиви ...
Констатация
безкрайността навярно е стремеж.
Изгревът е смисъл за проглеждане,
човечността е вяра и копнеж...
Амвонът в църквата е вечност. ...
Убиец
Понякога миналото ни застига
и застрелва настоящето ни в гръб,
разкъсва дробовете ни със този изстрел
и те неистово кървят. ...
Не можеш
преди да си загубил.
Не можеш да се изкачиш,
преди в калта ти да си бил.
Не можеш сила да почувстваш, ...
Всичко се връща
Спомени раздират ми душата -
разпъната на кръст е тя сега!
Проклинам теб, живота, любовта, съдбата,
проклинам всичко свято на света! ...
Изкушение
стъпки, които проникват в белотата...
Ръка с изпъкнали вени,
втвърдени от усилие...
Дънер с тридесет кръга - ...
Страхът от самотата
Стоя, треперя в стаята сама,
страх ме е от самотата,
прекарвам пръсти аз през своята коса
и слушам как говори тишината!! ...
музичка
Тишина.
Притворени ресници.
Музиката ме люби.
Блажено отвръщам на ласката. ...
А сърцето - спряло
и всичко хубаво в теб умре,
превръщаш се в скитник без посока,
търсещ своето сърце.
И тогава в тебе се пробужда ...
Да беше
морето да влея във теб!
Слънце да беше, бих те докоснала,
бих те прибрала за ден!
Църква да беше, бих се помолила ...
Без отговор
>
> И ОТНОВО СЕ ПИТАМ ТИ, ЖИВОТ, ЗА КАКВО СИ?
>
> И ОГЛЕЖДАМ СЕ ТРЕСКАВО СМИСЪЛ ТУК ДА ОТКРИЯ, ...
Автопортрет
Сама себе си най-често не разбирам.
Неразгадаема и променлива – признавам си.
И все пак – да остана такава избирам!
Да се люшкам сред мисли и избори, ...