Стихове и поезия от съвременни български автори
Смешка
детската си люлка,
щях да хвръкна аз
със моята цигулка.
Само майки, баби, ...
Животът на поета
Да бродиш из гората боса,
да тичаш, грееш и шептиш,
да вкусваш от небето росно
и леко в края да заспиш. ...
Кръстът
надежда, не лъжа далечна.
Самотата си отиде,
кръстът победи,
за да живеем, ...
Предел
(от тази смърт научих да обичам)
възкръснах тягостно - със утрото красиво
за всички мъртви идвам да отричам...
Погазих принципи - наречени сакрални, ...
Любов
а в огъня да скочи бе готов...”
Камелия Кондова
От Радиото чух, от телевизора,
в учебника видях – е, малко малка... - ...
Когато те обичам на разсъмване
а как забравих за слънцата…
Отрекох се от полети жадувани,
нали заключи в мене небесата…
Не те помолих. Моля се във храма. ...
Вкус на лято
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански, ...
* * *
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...
В агония
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...
Ако знам
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...
*** (С ропот между устните...)
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
В очите й
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
Признание
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам, ...
Без мечти и спомени
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви. ...
Но теб те няма!
Липсваш ми -
като дъжда в пустиня!
Открадна сърцето ми -
както вълна открадва мида. ...