Стихове и поезия от съвременни български автори
Почти...
Почти бях на ръба...
и исках да те опитам...
тъй, както всяка жена -
взема без да попита!... ...
* * * * *
не мога и не трябва да забравя!
Не зная как да изтръгна
коренът на вече изсъхнало дърво,
достигнал толкова дълбоко! ...
Монахини
със тъмен загадъчен силует увенчан.
Пред него тъмна, върху тъмен пън
седи жена с мътен поглед умълчан.
Игуменка. Старо създание набожно, ...
Не искам такава горчива любов
и да се скиташ с друго момиче.
Когато си с мен, аз пак съм сама,
ти за другата мислиш, нея обичаш.
Не искам такава горчива любов, ...
..............
едни прегръдни изживяни
обич търсех и разбрах
че живота пропилях
и давах аз без ред на всеки мил ...
достойнство
ти днес си нарисувай,
сърце - от това няма
да ти стане по-добре!
Не вярвам в бог! ...
Пуста Гана
тая пуста Гана,
кметя, попа, даскалята,
сън ни им остана.
Млада, убава, напета, ...
препечено до златисто
избий пухкаво белтъците
с две капки лимон
от ъгълчето на облака
добави жълтъците един по един ...
Птицата от моя прозорец...
на моя прозорец
се спря да почине.
Беше прекрасна,
измислих и име. ...
Веднъж те зърнах и... не доживях...
ПопИх те във очите си и там те скрих,
а сетне никога не те видях...
Търсих те - от сЪлзите ти пих
и те желаех, като грях... ...
На моя рожден ден...
Какво, че днес останах аз без цвете,
какво от това, че сега не си до мен?!
Хей, хора, я се изправете,
вие ще сте гости на моя ден рожден! ...
Потоп
извечните простори плачат в самота,
светът превърнал се е в тъмно блато,
свърталище на всяка суета.
Пороят няма злото да измие, ...
И ето...
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново, ...
Тишината
седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат моите гърди,
самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи, ...
Ако очи затворя
едва ли някой туй ще разбере.
Дори и вън да тряскат гръмотевици,
ще виждам аз пред себе си небе.
Ако за минута-две очите си затворя, ...