Стихове и поезия от съвременни български автори
из "малки парчетии"
ТАМ КРАЙ БРЕГА НА ЖИВОТА...
ВЪЛНИТЕ ОТДАВНА ЗАЛИЧИХА ВСИЧКО.
Продавачът на надежда
магазинче с две полички,
бих продавал – познайте какво
надежда! Надежда за всички!”
Джани Родари ...
Бригадирски делници
в ранно утро, ден след ден
всеки тръгва устремен
към блоковете на Мараш
да бере домати на тараш. ...
Мъжът
обичан от безброй жени,
обича само себе си
и то понякога,
когато иска да забрави, ...
Щом
туптят в невидимите вени на ръцете ми.
И спомени от светлини на чужди храмове
в зениците коват мъгли...
Сигурно са стъпвали по каменни пътеки ...
Сказание за чистата сълза Песен І
Призрачни думи
в призрачни строфи
призрачно светят
в призрачен мрак. ...
Изплаках езеро, в което плуват лебеди..
Пътечка…
Нежна хлад…
Една душа…
… зове зората. ...
Обичам те
От слънцето по-топло.
Ледени сърца то сгрява с пламък.
Като вулкан изригна в сърцето.
Обичта ми към теб голяма. ...
Дали защото те обичам...
по-силно слънцето блести,
ухаят на любов тревите,
а вятърът шепти.
Дали защото те обичам, ...
Окована
Но ти знаеш!? Така ли!? Кажи ми!
Да заспиваш до някого „нов”
или просто сам да заспиваш...
Да го чувстваш до себе си, да, ...
Oтново щастлива
аз, момичето с разбитите мечти,
момичето с гримирани сълзи,
което навремето всичко изгуби.
Мисля, че пак ще съм щастлива ...
На Мечо
Колко са пропуснатите часове?
Колко ли са пропиляните ни дни?
Колко нощи съм споделяла със студеното легло?
Колко пъти ти си бил далеч от мен? ...
контрасти
и носи вестта, че есента наближава...
Слънцето отново уморено пече,
а паяк на сянка тихо тъче...
Умира денят и всичко потъва във мрак, ...
Огледалната стая
Неясен образ на нещо подобно на човек.
Ти ме накара да живея в този извратен свят.
Мразя болката, но няма как да я спра.
Сега отново стоя в огледалната стая ...
Когато щастието е заспало зимен сън
а щастието вече щастие не е,
дали ще мога някога да си ги върна,
дали да се опитвам аз въобще?
Дали изобщо има смисъл ...
Немият
не ще отрони нито дума
и може би не ще го и съзрете,
но той е тук,
добре го запомнете! ...
Бягството на Росинант
През нощта естествено. По тъмно.
В празния и прашен стар сайвант
Дон Кихот стоеше като гръмнат.
Бе предаден. Нямаше вина. ...