Зъ двети дитиктифки (Мара и Илена) и къкъф точну е прублемъ
(Тува гу пиша ут благударнус
и малку къту идно извинение.
Нъ Мара и Иленъ зъ пупулярнус
и с идна две капки съжъление.)
Знам съ ощи ут дълечнити си млъдини ...
Кой е казал, че трябва да сме щастливи?
Кой създаде тази илюзия?
Искам те... Искам го... Трябваш ми... Няма го...
Къде си? Мълчание и Горчивина.
Още един ден без отговор. ...
Желание във вените ми блика.
Очакване във въздуха тежи.
Не чуваш ли? – Пак с мисъл те повиках.
Защо се бавиш, пътя ли сгреши?
Какво да кажа още – да повярваш, ...
Понятни ми са вече всички хора,
които са ме лъгали спокойно.
Аз също се научих да говоря
красиви думи без реална стойност.
Сега без угризения ще кажа, ...
Върви... лети и цветята покори -
истински сълзи от радост и мечти -
красива капка, отвори жадувани врати...
трон, корона... на теб принадлежи
от чистите си две очи... живота сътвори, ...
Скитам в прашна нощ,
спъвам се в отминали надежди,
молбата ми нечута до мен върви,
шепнеща ми тихо... с огризки от надежди, не може никога да си ти,
но какво знае тя... за стаята без прозорци... за стаята без тишина, ...
Скриптят от миналото думи премълчани...
Проскърцва като тежка порта спомен стар,
скриптят от миналото думи премълчани...
Забравен е! Горях и тлеех бавно в луд пожар!
Изплаках болката. Очите ми са черни врани. ...
Много хора ми казват:
- Отиди там и там - ти ще станеш поет.
- Запиши се там и там - ти ще станеш поет.
- Напиши за там и там - ти ще станеш поет.
Не! ...
С фин нюанс на дързост - огънят танцува.
Пламъци - фрагменти, във общ портрет се сплитат,
плавно се завъртат, от щастие политат.
А вятърът умиращ със завист ги сънува.
Унесени от ритъм, пламъци танцуват, ...
Няма рана, която да кърви...
Няма болка, която да тупти...
да пулсира с всеки удар на сърцето... Знаеш!
Да си жив, но да искаш да умреш...
Не плача! Това са две пресъхнали очи, ...
Лягай си да спиш. Нощта е тук.
Хей, защо мълчиш? Не издаваш нито звук.
Обичаш ме, така ли? Да, разбира се, и аз.
Току-виж сме тъй заспали, заедно във този час.
Късно е. Недей мори се. ...
Пролет тропа във капчука,
слънцето през зъби ни говори -
стига вече с тая зимна скука,
кой сърцето си за мене ще отвори?
Снежните виелици си тръгват ...
ЧУЖДА ФАСАДА!!!
Кажи ми как да затворя спокойно очи,
когато знам, че звярът в мен не спи?
Тръпки ме побиват, когато демонът в душата
зашепти напътстващи слова! ...