Стихове и поезия от съвременни български автори
Полет
Полет над нощта,
полет над звездите,
полет над мечтите,
полет над съдбите ...
Ден, град...
град,
аз.
Потъвам във сън от горчиво.
И прилепи будят съня... ...
Не помня вече
не зная колко друми извървях,
но струваше си да намеря
онази, щурата, изпепеляваща любов.
Не знам дали е кризата на възрастта ми, ...
Поисках те!
когато вече те нямаше...
За неумееща да обичам,
когато ме смяташе!
Поисках те, ...
''Вирусът любов''
Заразени и победени и няма как да сме спасени,
но все ние дали няма да сме живи, нали сме отровени.
Знаем поне от какво сме заразени и че няма противоотрова, противоотрова срещу любовта,
но все ни е едно, важно е, че сме били истински щастливи и загубени, загубени и лудо влюбени. ...
* * *
времето изтича -
не се завръща
никога назад.
И аз възкръсвам ...
Студентство
е съсипал толкова народ.
Той те мачка, той те тръшка
и към неприлични помисли те блъска.
Пиеш, пушиш до зори, ...
Надежди в бял стих...
Каква странна музика,
дъхът ми застива...
Сякаш милиони камбани
кънтят непрестанно ...
Самотно
Сред толкова много фалш и измами,
сред толкова много любов пропиляна,
вратата заключих, света си затворих
скрих се, от себе си даже се пазих... ...
Аз съм човекът, който...
Аз съм човекът, който иска да се усмихнеш,
аз съм човекът, който иска да ти покаже колко красив е света,
аз съм човекът, който иска да видиш колко много е цветен е света,
аз съм човекът, който искам да бъда, ...
Миг очакване
въпроси в хладния балкон.
А зад прозорците притихнали
очаквам сякаш друг сезон.
Очаквам нови измерения ...
Първа любов
И първата най-силен белег прави.
Затуй така жестоко те боли -
от първа обич така боли, разбра ли?
Сега разбра ли що е да обичаш? ...
Сложих ги в кутийки...
затворих сърцето, сложих катинар дори…
Защото любовта се оказа заблуда,
от която до смърт боли…
А в кутия от шоколадови бонбони, ...
НЕреалност
Прогоних истината от ума си.
Заживях в измислена реалност.
Чувствам как потъвам.
Чувствам, че ме задушаваш. ...
Прощално
Прости, че те обичах, прости и че не те разбрах…
Съдбата, казват, все някога ще ми се усмихне,
но защо ли следват ме сълзи?
И кога ли болката ужасна в мен ще стихне? ...