Стихове и поезия от съвременни български автори
Разказ за бъдещето
Отново ще живея в мрака.
И никога не ще погледна аз
отново във очите ти коварни.
Че този поглед ме сразява ...
щастлива бъди ти...
слънцето блести,
луната свети,
и сърцето спи
тъй както бебета ...
В дебрите на тъмната гора...
>
> чу се шумолене на листа
>
> и две очи пробляснаха ...
Жена
в море от сълзи -
жена.
Капка любов
в океан без любов - ...
Море?
съдбата - може би е нещо лично...
А всеки сам си я кове,
подритнат той
от нечии нозе. ...
Спомен си и в мен догаряш
сливам се безшумно с тишината.
Всичко отшумява като бреме,
самотен враг съм на тъгата.
Дъждът целува ми очите, ...
Обесена ядка с мащерка
ще накърни гордостта на ореха,
защото той не се е сетил пръв.
Ако сърцето на една бухтичка се окървави
като това на кипящ чайник, ...
Отново...
и пак три пътеки,
а просто искам в малък кът,
да се скрия во веки!
Отново мрачен ден ...
Хайку
В леглото на стиха ми
с юрган от рими...
Маяците
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени, ...
Мисля, че те обичам!
Но как да разбера дали е така?
Не, не… Наистина... май те обичам!
Когато те видя, изтръпвам…
Мисля, че те обичам… ...
Любов, която Бог не позволява
е залезът на моята надежда.
Една душа, която ме теши.
Една греховна, непозната нежност...
Една любов, осъдена на смърт. ...
Недовършена приказка
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.
Даже веднъж си измислих такава една:
Зима студена била. Тишината разкъсвала мрака. ...
Отражение
над мен покров от пръст да има,
от тежестта надолу да се слягам,
камъни да ме притискат
и тялото ми да се разпада! ...
На моята любима...
песента на любовта.
Ти ме научи да вярвам,
че има и добра съдба.
Ти ме научи да пазя ...
Бабинден
Може да имаш много дечица,
минали първо през твойте ръце.
Може да има много душички,
легнали първо до твойто сърце. ...
Лунната кралица
в сенките на хълмове далечни,
чувам песента ѝ да се лее
и потеглям по пътеки тесни.
Всеки ден за нея аз се вслушвам, ...
… не просто същества
А как само търсите мрака във светлината.
Търсите дори човешкото и във мен.
На божества оприличавате се, дори на сатаната,
а на собствените си пороци сте във плен. ...