Стихове и поезия от съвременни български автори
Сърце
Само едно сърце остана невредимо от играта.
Едно сърце - малко е, но така реши съдбата.
За теб ли е, за мен за мен ли е - не знам,
но ако искаш и него ще ти дам... ...
Разходка
Хубаво ми е сьс теб -
сльнцето склонява мигли
в твоите очи,
дьрветата преплитат клони ...
Петелът
строени във формация "стрела",
приличаха на мънички звездици,
политнали над прашната земя.
Без никакво усилие летяха, ...
Никой не й каза...
че ще се провали,
но никой не й даде
избора да спре.
Да, тя се опита да ...
Искаш ли?
Искаш ли да стана птица?
Ще летя надлъж и шир.
Нощем ще кацам пак до тебе
и с обич ще те гледам как спиш. ...
От изгряващата луна (хайку)
От изгряващата луна
падна една сълза -
сърцето ме заболя.
Хайку
в храста дебне стаена ...
Борба за живот.
Да говорят поетите!
Някак не ми идват думите.
И за какво да пиша?
За ненужните триумфи?!
Кой поет не е писал поне веднъж за душата си? ...
Нашето място сега е чуждо
но къде да ида?
Аз нямам дом; няма открехната врата за мен,
никой не ме чака на “нашето място”.
И пейката в студения парк е пуста, ...
Опит за портрет на mariniki
Както вече ти казах в един наш разговор, нещо ми убягваш. Като чета другите автори, мисля, че съм успяла за всеки поотделно да нарисувам в съзнанието си някакъв портрет, на фон от изображението в сайта „Откровения", щрихи от коментарите и накрая цвят от това, което е изло ...
Живот
Родих се в едната самота
от полъха на северния вятър,
бях влюбена единствено в нощта
и плащах скъпо и залъка ...
******
стенеща от болка коварна,
нещастна, тъжна в нощта,
гърчеща се сред болка и омраза.
Чакам, сякаш дяволът сега ...
Една приказка...
Да полудявам безпределно от дъха ти.
Обречен ли си ти - не зная.
Да битувам като сянка във ума ти.
Прокълната съм - не разбирам. ...
Приятелки
Познавам те аз,
откакто бях малка.
И двете си играхме
с една дрънкалка. ...
Бряг зад мъгла
О самотен бряг пристана бяла птица.
В минути изминаха пролет и лято.
Мисли, люляни във люлка от злато,
отправиха поглед на запад... ...
През пътя, водещ ме към края
сподавено във времето "обичам те",
свещ не паля, макар и тъмно да е,
не пред Бог изречено "вричам се"!
По пътя никой не е поставил знаци ...
Можеш ли?
Можеш ли да погледнеш от горе?
Можеш ли да останеш така?
Може и да можеш.
Може и да го сториш. ...
Хайку
Песента е фалшива
на ревността ми...
Моля те, излез от съня ми
Защо идваш само на сън?
Сигурно съм слаб
или слабо те викам?
Защо съм сам? ...
Лабиринт на смъртта
В стая тъмна без прозорци,
само с безброй заключени врати,
с коридори безкрай, водещи
само до нови стаи с врати, ...
Приятелки/ съпернички
коя е по-добра във занаята.
Да ги познавате, не се молете,
това са те: Смъртта и Самотата.
Поредна среща: ноктите си вплели, ...
Това е любовта
моите мечти...
Когато се докоснем,
споменът мълчи...
В косите ти се гонят ...