Стихове и поезия от съвременни български автори
Живот
Изпитания да изплачем очите си,
Вяра безмерна в доброто,
Останки от душевните бури -
Това е...
Поети, да спасяваме Светлана
как някакъв бабанка обрал банка.
Извеждат го с качулка на главата,
а тънък, строен,
и походката ми е позната?! ...
Кръст
да бъда и трева, и пръст,
и ствол, корона и листа,
да съм здравето и болестта.
Да бъда опора, ...
Сълзи
Перли солени,
перли, изстрадани с вик,
перли в корона...
Върни го, любов.
Обичам го, любов.
Ти него ми върни.
Опасен чар има той.
Чар, от който не ще избягам. ...
Душата ми изгаря за твоята любов
Сърцето ми гори,
душата ми пламти
за милувката ти топла,
изгарят моите очи. ...
Не мислиш
Не мислиш, че ще те забравя,
но за какво си ми след като
няма капка милост в твоята душа -
ледена е тя. ...
Падайки
и вятърен страх подкосява краката ми,
и дъжд всепроникващ облива сърцето -
прегръщам в себе си детето.
Тогава бурята емоциите е завладяла ...
Човекът на скалата
избива ме на лудост и крещя,
затръшнах на деня вратата,
проклинам мрака и нощта.
И лутам се безумен между ден и нощ, ...
Пръстите ти още те издават
Призрачни
Зелени
От бутилката си отлетяла рано
Френска непозната фея ...
Неделя сутрин
Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен. ...
Искам да бъда
Иска ми да бъда най-светлият блясък в очите ти.
Иска ми се да бъда най-искрената усмивка на лицето ти.
Иска ми се да бъда най-силната ти тръпка.
Иска ми се да бъда най-бързият пулс на сърцето ти. ...
Къде си?
Вървя през студения ден!
А болката тъмнее вътре в мен!
Студ сковал е тишината!
Говоря си сама със самотата! ...
Залезът над пустия град...
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце. ...
За невидимото
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
''Любов от пръв поглед''
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...
Разкаяние...
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...