Стихове и поезия от съвременни български автори
Чашата с водка
които никога душите не забравят,
сладки мигове в среднощни авантюри,
които вечно във сърцата ни ще парят.
Ала чашата със водка крие спомени, ...
и тази нощ разбрах, че ме целуна
не очакваше да дойда в твоя сън, нали?
не очакваше да зная, че при пълнолуние
ще те докосна във мечтите ти дори.
но може би това е всичко, ...
На детството
Когато тръгна
отново нанякъде,
в мен ще останат макове,
прегорели на сърцето ми ...
Eла
Колко много те обичам
и как жестоко ме боли.
Любовни стихчета през сълзи сричам
и моля се, върни се ти. ...
нима след време жената става прах от самота
с какво заслужила съм го кажи...
нима е толкова различно
че обичам и боли...
убиваш всичко женско в мене... ...
Убиваш всичко женско в мен...
стоиш дори не ме целуваш...
казваш ми "обичам те!" но ден
и после да си отидеш жадуваш...
ти отнемаш ми женствеността ...
ЩАСТЛИВА, ЗА ТЕБЕ
приятелко, за тебе!
Дано
прегърнеш обичта!
И в миналото ...
Каква безумна смелост е била
с която си се влюбила във облак!
Из дебрите на буйната гора
си яздила след ветровете топли...
Рисувала си с пръсти по пръстта, ...
Счупени
и снемаш крехки крила.
Тихо влюбена в оковите,
забравих каква съм била.
Мрачно разкъсваш белите ризи, ...
Лека нощ
Заспивай вече!
Погален от нощната милувка.
Знам, че си така далече,
но пращам ти една целувка. ...
Ти
болеше силно моята душа.
Появи се ти, всичко промени,
животът набързо улесни.
Учудена сама седя, ...
Не съм
Не съм ти държанка и няма да бъдазаключена в твоя богат светоглед!Във светлите нощи, когато се будя,сама да си свалям звездите безчет!
Не съм монахиня и няма да сложачерна забрадк ...
Скитница
отплувала в бурното море –
като самотен остров тя се рее,
а пътя към брега – нелек.
Сърцето ми помете ураганен вятър, ...
исках
какво ще се получи…
Не можех да намеря думи,
а толкова неща исках да ти кажа.
И устните мълчат, а сърцето онемяло, ...
САМИ СМЕ
от двама ни кой повече обича,
стаила се е болката, закичена
с пирони от ръждивост... тихо срича.
Прошепва как стените са припявали ...
Признание
така заседнал си във моето сърце.
Но защо ли казвам ти това,
като няма да го чуя пак от твоята уста?!
Таз болка коварна тъй навлезе в мен ...
Дори не знам...
три прости думи... и една усмивка,
един миг... но бе достатъчен...
Погледна ме... усмихна се...
луната отрази се в очите ти... ...