Стихове и поезия от съвременни български автори
Такава съм
Не се сърди, не се променям.
Просто имала съм някога
черни дупки по пътя безцелен.
Войни съм водила и често съм падала. ...
Мартенска утрин
Усещам омайния мартенски полъх.
А теб, мили мой, те няма. Къде си?
Защо не пристигаш със птичия полет?
Ето го слънцето, разтяга лъчите си ...
Спектакъл
да вземеш билет за следващ спектакъл.
А аз, притеснена от поредно начало,
застилам грима си пред зло огледало.
Излизам трепереща, гледам напред ...
ЛЯСТОВИЧКИ НА ЛЕДА
ПРЕЛИВАНЕ
бавно се прелисти тишината.
Всичко преживяно не е истина,
светлото прелива в тъмнината.
Стъпките потъват в черни пясъци, ...
"В бъдеще време'
по разбитият тротоар
на своите несбъднати мечти.
Крещя насън на странни хора
с окаяни надежди и съдби. ...
"Две думи"
Малко нежност и любов
Две уморени крила
с големи сини очи, потъмнели от тъга,
с голямо сърце, наранено от спомени,
с нежни, уморени крила...
Дали това е ангел, дошъл от мечтите, ...
Вярваш ли, че празна е душата ми?
Там няма никого...
Чувствата вече не съществуват...
Любовта се е изпарила...
Тъгата е замряла... ...
Дъжд
Мокри очи гледат душата ми...
Вали... топи се сърцето ми от захар,
със сладки думи упоено...
Не виждам вече светлините, ...
Моят лек не се нарича "Време"
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи. ...
Малко момиче...
Аз малка бях, когато в теб се влюбих,
аз малка бях, но те благотворях...
От малкото момиче станах красива жена
и все още тъй влюбена в тебе бях... ...
Писмо...
Писах ти писма красиви,
писах ти за любовта,
как тя ме покори и как
за тебе будна ме държи... ...
Тайна...
Питаш за името ми ти,
гониш ме дори...
Не разбра ли, че не ме вълнуваш ти,
че друг за ръката ме държи... ...
Усмихвам се за последно
отчупвам си бавно късче тъга
и го скривам на топло в изтрита сълза,
ти си до мен, но аз съм сама!
И умряла съм сякаш отдавна, ...
Изпитание
как мислиш, колко ще боли,
когато разбереш, че бавно падаш,
а пътят ти осеян е с бодли?
И знаеш ли дали ще се пребориш ...
Душа
пронизва ме безсмъртна тишина,
в главата ми се гонят странни думи
и никъде не виждам светлина.
Кажи къде отиде красотата ...