Стихове и поезия от съвременни български автори
Изповед
Пред нея със свещта стоя,
някъде далеч замислена.
Поглед вперила във нищото,
мечтая пак да стане чудо. ...
любовта
а пълната луна огрява нежно влюбените им лица!
Красиви думи си говорят -на нищо те нямат равни.
„Обичам те”-мълвят и любовта е в техните сърца.
Любовта е чувство, несравнимо с нищо на света! ...
Не ми се пише за любов...
толкова много досега казах.
Толкова ненужни думи, изречени в един живот,
че чак да чувствам забравих.
Не ми се говори за сърцето, ...
Извинявай,съжалявам...
Това са безсмислени слова.
Извинения неискрени и лицемерни,
понякога искрени, но все така безсмислени
не са ми нужни ...
Безчувствено
Ограбена
Усмивка. Усещам я, но отразена е в тъга. Не идваш. И все друг прокрадва се в моят ден. И все друг прониква в моят свят така ранен. А аз крещя. Крещя свирепо, отчуждено. Не искам да те търся - докога???Не искам и денят ми траур да ...
Преди да свърши лятото
Без да ни даде знак
Ще се преместим ли някъде
Където да сме пак заедно
Преди да дойде септември ...
Поразия
каква беда! Всеки правата ще си търси
щом го мъчи тегоба.
Малко му остана и ето човекът, загубил
надедежда, нарежда: един да се отърси ...
Игра на стихиите
с надежда да те срещна се събуждам,
във всеки друг аз тебе виждам,
за твоя глас нервно се ослушвам.
Нетърпелива тръпна да те видя, ...
Огледални Сълзи
Блестим...
в очите на децата
Крещим...
в своите страхове; ...