Стихове и поезия от съвременни български автори
Усещаш ли примирения вятър
Знам, че е толкова малък света,
прекалено кратко се усмихваме.
Често прекалявам с разни неща, -
често прекалявам с шегите. ...
* * *
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината, ...
Спасение
Може би всичко бе грешка,
може би греховна бе нашата любов.
Навън студено е и всичко е обляно в сълзи,
целият свят крещи в моите уши ...
Защо те обичах, а сега вече не мога
Искам да върна деня,
деня, в който те срещнах,
деня, в който бе всичко красиво...
Искам да те обичам, а вече не мога! ...
Остани
сърцето ме боли и вика "Остани".
Защо така бе, мили,
защо това се случи?
Къде сгреших, кажи, ...
Кръстопът
невинна се издига утринта,
и срeщата след дълго чакане
е наградата за любовта.
Тъй крехки капчиците на росата, ...
Безутешни вълни
и тъгата блести със своята жар
сърцето ми иска да живее,
но крее в този пожар.
Душата е само едно колело, ...
В лабиринтовия ми мозък
Нещата са ми до болка познати, -
познатите се превръщат в неща.
Истинските приятели - в скитници, -
не си ли със тях, те намразват. ...
Калните гласове край всичкото ми
Вали всеки ден.
Черни облаци над прозореца на моето нищо.
Черни месеци над всичко,
което съм. ...
Смъртта на вълните
Умират във скалите,
онези жилави вълни.
Отчаяни от своето пристигане,
разочаровани,че никой не ги чака, ...